Майката е най-важният човек в живота на детето и затова обществото ѝ възлага отговорност за неговото физическо и психическо здраве.

Съвременните майки обръщат на децата си много повече внимание, отколкото поколението на техните родители. Те виждат като своя основна задача развитие на хармонична, здрава и всестранно развита личност.

Според някои майки, обществените институти като детски градини или училища могат сериозно да навредят на развитието на детето. Същото се отнася и за педиатрите.

Отношения между майки и педиатри - защо понякога са обтегнати

Изисквания на обществото към майките

Днес майката е принудена да изпълнява редица различни функции, необходими за правилното развитие на децата.

Налага ѝ се да бъде педагог и мениджър, и аниматор, дори и лекар. Съвременните родители често подлагат на съмнения тези методи на възпитание, които са използвали предходните поколения.

Значително намаля ролята на бабите и дядовците във възпитанието на децата. Те могат да живеят далеч или принципно да нямат желание да се занимават с внуци.

Детските градини и училищата напълно прехвърлят отговорността на родителите, основно на майките, за грижата за развитието на децата.

В училище детето е необходимо да дойде подготвено, да умее да чете и да пише. Разнообразието от кръжоци за ранно развитие способства за създаване на конкуренция между родителите, за да осигурят обучение на детето още от люлката. 

Здравето на децата също е предмет на ожесточени спорове във виртуалното пространство. Сред най-горещите и широко обсъждани теми са кърмене, ваксини, и разбира се, лечението на различни заболявания при деца.

Общуването на майките с педиатрите невинаги върви добре. Някои от тях практикуват морално остарял подход към лечение на заболявания и са склонни да обвиняват родителите в недостатъчна грижа за детето.

Педиатър и майки – причини за конфликти

Съвременните родители често подлагат на съмнения не само методите на възпитание, смятащи се за приемливи във времената на тяхното детство, но и методите на лечение, които предлага педиатъра.

Много родители са толкова убедени в собствената си професионална компетентност и нисък професионализъм на педиатрите, че предпочитат да не се обръщат към тях, дори и в случай на тежко заболяване. Подобен подход може да доведе до доста неблагоприятни последствия.

Една част от майките се боят от педиатрите. Причината е, че могат да ги обвиняват, че са си разболели децата. Но понякога подобни упреци имат основание. Много педиатри изпадат в недоумение от методите на лечение, до които прибягват родителите.

Друга категория майки са убедени, че разбират по-добре от методите на лечение от педиатъра. Те са готови да се вслушват в препоръките на непознати, съседи или случайни хора от интернет. Мнението на педиатрите се поставя под съмнение.

Някои не смятат да задават въпроси на педиатъра, които касаят диагнозите и предписанията. Отговорите на въпросите те предпочитат да търсят в интернет, което още повече усилва паниката и тревогата по повод здравословното състояние на детето.

Родителите имат право да усъмняват в компетентността на специалиста. Но първо следва да се опитват да общуват конструктивно с него, без скандали и излишни негативни емоции.

Добрият специалист може да се отличи по следните признаци:

  • Не критикува необосновано действията на други педиатри;
  • Не заплашва родителите;
  • Не предписва повече от 5 препарата;
  • Изслушва родителите;
  • Не изписва лекарства, които могат да се закупят от конкретна аптека.

Добрият педиатър показва компетентност по всички въпроси относно предписаните на препарати за детето. Обикновено предлага не една, а 2 схеми на лечение, като задължително отбелязва предимствата и недостатъците на всяка от тях.

Как като родителите да общуваме с лекаря на детето

Добрите отношения с хората, които дават препоръки за детското здраве, позволява на родителите да запазят добро душевно състояние, тъй като здравето на детето е най-важното.

Още повече, че повечето лични лекари педиатри са семейни, тоест осигуряват здравното обслужване на цялото семейство. Затова не е желателно да влизаме в конфликт с тях.