С напредването на възрастта на човек му е все по-трудно да си припомни с колко малко е живял, когато е бил на 20.

Развеселените снимки на вашите подчинени в Инстаграм или във вашите собствени стари албуми със снимки – помните ли какво е това, няма да ви помогнат в това.

Как сте се чувствали тогава?

Хората на възраст малко над 20 години често са объркани и сами – това показват 2 независими изследвания, проведени през тази година.

Когато младите хора получават първата си работа и се преместват в първата си квартира, цялата отговорност пада върху плещите им.

Освен това, когато се опитват да се утвърдят като възрастни, те получават двойни послания от околните – независимо от професионалните или личните им постижения, те все още биват смятани за „деца“, особено ако все още не са встъпили в брак и нямат собствени деца.

Това продължително състояние на безтегловност е много неприятно – редица изследвания също твърдят, че на днешните младежи въобще не им върви в сравнение с предходните поколения.

Например, средната възраст за развитие на депресия е била 47-53 години, поне така е било в средата на 80-те години, но днес вече е 25 години и се смята, че ще се понижава още.

Сред психолозите няма единно мнение за причините за това явление – очевидно факторите са няколко.

Каквато и да е причината за т.нар. криза на четвърт живота, тя продължава по няколко години и се състои от четири характерни етапа.

Започва с усещането, че в работата и у дома човек е окован в задължения – работа, плащане на наем за жилище – и в крайна сметка се оказва в капана на преждевременната зрялост.

След това настъпва и моментът на раздялата с партньора, напускане на работа, отделяне от социалната група, идва и нежеланието за общуване и самотата.

Най-тежкият период на тази криза човек преживява в самота, потапяне в рефлексия и преоценка на плановете.

И накрая, младежът излиза от дома, усвоява нови хобита, изгражда интереси, влиза в нови социални групи – и оставя кризата на заден план. Сега човек е по-щастлив, по-добре мотивиран и по-ясно вижда бъдещето си.

Целият този процес може да отнеме години, а може и да се повтори. Това е болезнено, но също е и колосална възможност за израстване – шанс да се изживее по-осмислен и щастлив живот.

Анализатори от известна компания за социологически проучвания изследвали психологически характеристики на 88 хиляди души, които се обърнали към тях през 2015-та година.

И те намират потвърждение на това как човек процъфтява впоследствие. Из разказите на тези хора станало ясно, че в периода между 27-мата и 33-тата година у хората рязко се повишава нивото на стреса.

В четвъртото и петото десетилетие от живота нараства не толкова забележимо, а около 20-тата година се задържа на едно и също ниво, а пък с излизането в пенсия рязко се понижава.

Но въпреки че нивото на стреса нараства и в третото и четвъртото десетилетие от живота, хората вече реагират на него не толкова емоционално.

Много хора към края на третото десетилетие изпитват повече положителни емоции, а след още няколко години започват да изпитват задоволство от живота си.

Този процес започва с приключване на кризата на 25-тата година и се състои в това, че хората започват да търсят нови начини за избавяне от стреса в отношенията на работа и в семейството.