Егоизмът е нещо, придобило отвратителна слава в наши дни. Когато стане въпрос за някой човек, който е егоист, хората мигновено си представят човек, когото би направил всичко и би наранил всеки, без въобще да му мигне окото, за да запази себе си и сам да оцелее.
Но тази представа, точно колкото и вярна може да се окаже, е точно толкова и грешна, сама по себе си.
Защо егоизмът е разбран неправилно?
Защото всеки човек е егоист. И защото в живота, който сме принудени да живеем, всички сме егоисти, но без дори да го осъзнаваме. А тези, които го осъзнават и не се срамуват да си го признаят, най-често са гледани с лошо око от другите.
Обявени за егоисти, нищо чудно дори да бъдат „изхвърлени“ от обществото, от което са част и дори в някои случаи да бъдат обявени за негодни хора. Което е изключително грешно.
Егоизмът чисто и просто означава да се грижиш за себе си на първо място. А всички ние го правим, дори подсъзнателно, без дори да разбираме. Не съществува такова нещо като „безусловен алтруизъм“ и това трябва да се приеме, особено от хората, които твърдят, че са такива.
Защото привидно, може и да се опитват да приемат облика на такива, може и да се опитват вътрешно да се променят наистина като такива, но е в кръвта ни на чоешки същества да останем егоисти до края и това няма как да се промени, независимо колко безсмислени усилия влагаме в това да го направим.
Защото хората, които например, биха предпочели да се лишат от нещо за да направят някой друг щастлив, не биха били обявени за егоисти в никакъв случай, нали?
Но всъщност те са егоисти, защото пак правят това, което за тях е най-добре. Защото чувстват, че ако пренебрегнат някой друг за свое щастие, след това ще се чувстват зле и ще се чувстват сякаш не е трябвало да правят това нещо.
И е нормално да не искат да се чувстват така, затова не правят това, което би ги накарало да се чувстват така. Всъщност те отново гледат на първо място себе си – и знаят, че ако помогнат, ще направят добро на себе си.
Ще се отдели допамин – хормонът на щастието – в организма им, защото знаят, че са подобрили нечий живот. Така те ще подобрят своя, защото някой се е усмихнал заради тях. И точно това, както виждаме, ги прави щастливи.
И всъщност, ето как някакъв подобен прост акт на действие ни доказва именно, че егоизмът е разбран страшно неправилно.
Защо не трябва да приемаме егоизма като нещо лошо?
Защото той не може да бъде променен. Напротив, трябва да правим това, което чувстваме, че е добре за нас, защото колкото по-добре се държим със себе си, толкова по-добре и другите ще се държат с нас.
И когато ние имаме нужда от нещо да си го дадем, независимо от другите и тяхното мнение.
Защото хората сме различни и не можем да си представим как се чувства другия, дори и да ни се струва, че можем. Както и другите не могат да си представят как се чувстваме ние. Затова ако ние не правим най-доброто за себе си, кой ще го направи за нас, след като не знае дори какво е?
Ние знаем най-добре. А за да се грижим за другите и да им даваме от себе си, трябва да имаме какво да им дадем, нали? Затова нека първо си го дадем на нас, за да можем после да го раздаваме свободно.
