Бебетата попиват информацията като гъба – защо тогава отнема толкова време за формиране на първия спомен за себе си. Каква е причината за това явление?

Повечето от нас изобщо не помнят първите няколко години от своя живот – от най-отговорния момент – появата на бял свят – до първите стъпки, и до детската градина.

Дори след като в главата ни се появява скъпоценния първи спомен, следващите отпечатъци в паметта също са редки и доста слаби, чак до по-късна възраст.

С какво е свързано това? Зеещата дупка в биографията на децата огорчава родителите и в продължение и в продължение на вече няколко десетилетия поставя в задънена улица психолози, невролози и лингвисти.

Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд, който повече от 100 години въвежда в оборота терминът бебешка амнезия, и изобщо бил вманиачен на тази тема.

Изследвайки този ментален вакуум, неволно се задавайки си интересни въпроси. Съответства ли този наш първи спомен действително или измислено? Помним ли ние самите събития или само тяхното вербално описание?

И можем ли изведнъж да си спомним всичко това, което някога не се е съхранило в нашата памет?

Това явление е двойно по-загадъчно, доколкото във всичко останало бебетата попиват нова информация като гъба, и всяка секунда формират по 700 нови невронни връзки и пускайки на ход навици за изучаване на езици, на които би могъл да зависи всеки полиглот.

Съдейки по данните от изследванията, детето започва да тренира мозъка още в утробата на майката.

Но и при възрастните информацията с времето се губи, ако не се правят опити да бъде съхранена. Затова и едно от обясненията е в това, че бебешката амнезия е само едно следствие от естествен процес на забравяне на събитията, имащ място в нашия живот.
Отговор на този въпрос може да се намери в трудовете на живелия през 19-ти век немски психолог Херман Ебинхаус, който провел редица новаторски изследвания върху самия себе си, за да разкрие пределите на човешката памет.

За да направи мозъка си в началото на експеримента подобен на чист на лист, измислил използването на безсмислени буквосъчетания – съвкупност от букви без смисъл, и се опитвал да запомни хиляди такива съчетания от букви.

Съставената от него крива на забравянето свидетелства за наличие на поразителен бърз спад в способността на човека да запомня наученото – без особени усилия човешкият мозък отсява половината от всички нови знания в рамките на 1 час.

Към 30-тия ден човек помни само 2-3% от това, което е научил.
Един от най-важните основни изводи на Ебинхаус се заключава в това, че такова забравяне на информация е напълно предсказуемо.

За да се изясни колко паметта на бебето се отличава от тази на възрастен човек, е достатъчно просто сравнение на графики.

През 80-те години учените установили, че човек помни невероятно малко събития, случили се в живота му от раждането до 6-7-годишна възраст. Очевидно тук се крие и още нещо.

Интересното е, че завесата над спомените се вдига при всички в различна възраст. Някои хора помнят от 2-годишни, а други не помнят нищо до 7-8-годишна възраст.

Средно откъслечни спомени у човек започват да се формират приблизително към 3.5 години.

И което е по-интересно степента на забравяне се различава в зависимост от страната – средната възраст, в която човек започва да помни себе си, може да се разминава в различните страни с до 2 години.