На всеки е познато традиционното „от утре“, щом стане въпрос за всякакъв тип диета или хранителен режим, започване на тренировъчен режим, спиране на глутена, спиране на месото, заживяване на нов „по-здравословен“ начин на живот и т.н. И сякаш това „от утре“ остава вечно.
Защото се събуждаме на следващия ден и или наистина преминаваме към промяната, което е по-малкия процент или още през първите няколко часа се поддаваме на някое, вече, изкушение и всичко, което сме били намислили отива на кино и остава за „от утре“.
Със сигурност, ако не ние, то сме виждали наши приятели да са се сблъсквали с този така широко-разпространен проблем, на хората, които си поставят цел и искат да я постигнат, но просто никога не го правят.
Така те си изграждат славата на несериозни, с липса на воля, слаби характери, непостоянни, хора само на думите, които много говорят, но нищо не правят и т.н. Епитетите са много и със сигурност, предизвикват всичко друго, но не и позитивни емоции.
Но и осъждащите и осъжданите са в правото си. Наистина осъждащите невинаги могат да се поставят на мястото на осъдения и да преценят и да видят как изглежда ситуацията, погледната през неговите очи и наистина осъжданите трябва да се вземат в ръце, да се стегнат и да започнат да работят върху живота си, ако това е, което искат.
Но липсата на мотивация, която стои всъщност зад явния проблем се преодолява трудно, особено ако го има това „от утре“.
Тези думи показват, че човекът все още не е готов да започне новия си начин на живот, показват, че все още не го иска достатъчно силно и следователно е напълно нормално и да не го има. Защото докато не го поиска достатъчно силно, и докато не види смисъла в пълния му блясък в това, в което се цели, няма да го постигне и няма да получи правото да го притежава.
Просто няма да бъде „достоен“ за него, просто защото не е стигнал до момента, в който да почувства, че го иска достатъчно.
Защото от израза „от утре“, разбираме, че иска още да се наслади на сегашния си начин на живот, ако може да се нарече наслада, защото едва ли е истинска наслада, след като на първо място е решил да го променя.
Най-вероятно е нездравословна наслада, която му се отразява зле и на физическо, и на психическо ниво, което означава, че всъщност дори не е наслада, а е така наречената „фалшива наслада“. Тоест, човекът си е създал илюзия, че нещо го прави щастлив, въпреки че усеща, че не му се отразява добре.
А щом усещаш, че нещо не ти се отразява добре, дори на момента да те прави щастлив, то това щастие не е истинско, а е напротив – измамно. Защото това, което е добре за теб, ще те прави щастлив, дори докато го правиш.
Разбира се, всичко това изисква време – тялото ни трябва да привикне към спорта, например, за да започне спорта да ни прави щастливи. Но всичко е до постоянството, до вярата, и най-вече до желанието. Защото оттам тръгват нещата и без желание – няма как да бъде постигнато каквото и да било.
