В последно време се разпространява нещо като препоръка за здравословно хранене хлябът да се ограничава, а още по-добре да спрем да го ядем напълно. Но учените казват, че хлябът е основата на нормалното храносмилане.
Какво вредно може да се съдържа в обикновения хляб
Биха ли могли нашите баби и дядовци да предположат, че ще дойде време, в което трапезата без хляб, ще се счита за здравословна. В техния живот хлябът е съпровождал всички радостни и тъжни събития.
Имало е години, по време на купонната система през Първата и Втората световна война, в които къшей хляб е бил по-сладък от халвата.
Известен пътешественик, попадал в най-различни екстремни условия, от собствен опит знае, че ако човек изпитва истински глад, то иска да хапне на първо място парче хляб.
Хлябът е основата на здравословното хранене. В основата на пирамидата на здравословното хранене са зърнените продукти, сред които е и хлябът.
За повечето българи си остава основа на хранителния режим, макар и през последните години потреблението му да понамаля. Осигурява на организма енергия и полезни белтъчини за растеж и развитие.
Хлябът става вреден, ако на него сложим парче салам, 20 грама масло и голям резен сирене.
Хляб – това са фибри, белтъчини, въглехидрати, аминокиселини и витамини. И на първо място това са витамини от група В, които нормализират функционирането на нервната и на сърдечно-съдовите системи, благоприятно въздейства на храносмилателните процеси, както и на кожата.
С хляба си набавяме значителна част от минералите – калий, цинк, магнезий, натрий, фосфор, сяра, флуор, хлор, желязо, мед, йод, манган.
Но е добре да се помни, че витамините и много микроелементи са в обвивката на пшеничните зърна. Затова в рафинираното брашно, при което обвивките на зърната се премахват, полезните вещества са 2-4 пъти по-малко, отколкото в пълнозърнестото.
За тези, които се боят да не напълнеят, по-добре да похапват не сладкиши и кексове, а хляб от трици или пълнозърнест.
Още по-добре пълнозърнести хлебчета, те са по-малки, и могат да се ядат и при доста наднормено тегло.
Ползата от хляба зависи от неговия вид и състав. Най-разпространените са пшеничният и ръженият или бял и черен.
Ако в ръжения има повече витамини от група В, растителни влакна, белтъчини, то в белия има повече скорбяла. Растителните влакна стават толкова по-малко, колкото се повишава класа на брашното.
Най-безполезен е всъщност и хлябът с най-висок клас, тоест от бяло брашно.
При заболявания на стомашно-чревния тракт е препоръчително черен хляб да не се яде, желателно е да го замени с бял, по-лесно преминава през храносмилателния тракт и е с по-ниска киселинност.
Какъв хляб се продава по магазините
Всичко гореказано се отнася за качествено приготвения хляб. А този, който се продава по магазините невинаги е такъв.
Съдържание на химически замърсители, по данни на Българската агенция по безопасност на храните, това са токсични елементи, пестициди, микотоксини, се открива само в под 1% от хляба и хлебните изделия, които се предлагат по магазините.
Как да избираме и съхраняваме хляб
Хлябовете, които се предлагат по магазините, са множество. Как да не сгрешим при избора и какви правила за съхранение е добре да спазваме?
- Когато купуваме хляб е необходимо внимателно да четем срока на годност – на опаковката обикновено е посочен, повечето хлябове са със 72 часа срок на годност.
- Всяка партида хляб се съпровожда с документи, потвърждаващи качеството и безопасността – продавачът е длъжен да ги представи при поискване от всеки купувач или потребител.
- Хлябът трябва да бъде добре изпечен – ако забележите, че мекото на хляба е лепкаво, то това е признак на гъбичка.
- Когато купуваме хляб и хлебни изделия е добре да обръщаме внимание не само на срока на годност, но и на условията на съхранение. Преценете дали в магазина се спазва подходящ температурен режим /20-25 градуса/ и достатъчна влажност 75%.
