Не притискайте себе си и започнете да си водите дневник, или по-скоро бележки в мобилния телефон.
За да си поставяме цели, да ги постигаме, да бъдем успешни и хармонични, е необходимо ясно да разбираме какво искаме.
Но само звучи лесно и естествено. Всъщност много хора не знаят какво им е нужно, не могат да разберат себе си, и към какво се стремят.
Защо НЕ можем да определим какви точно са целите ни
Не слушаме себе си
Много от нас са пораснали с авторитарни родители, които са свикнали да приемат всички важни решения сами, без да се съобразяват с мнението на детето.
На какви кръжоци или извънкласни занимания да ходи, с кого да се сприятелява, къде да учи, за кого да се омъжи/ожени и така нататък.
Ако нямаме толкова бунтарски дух, че да се противопоставим на родителите, по-точно на техните намерения за нашето бъдеще, то в зряла възраст непременно ще възникнат проблеми. С това са съгласни и учените и те смятат, че децата на авторитарните, контролиращи родители, трудно вземат решения и не могат да разберат себе си.
Те не разбират какво искат, боят се да поемат отговорност и не умеят да отделят собствените си желания от тези, които са им наложени отвън.
Какво може да е решението
Това съвсем не е лесно, и не може да има бързи техники и универсални решения. Възможно е в тази ситуация да е необходимо участието на психотерапевт. Но все пак и същото можем да направим, за да си помогнем.
Да опитаме да си водим дневник. Психиатърът Джеръми Нобел смята, че тази практика помага да установим връзка сами със себе си и по-добре да разбираме своите желания.
Записките трябва да се водят редовно, в удобна за нас форма.
Най-добрият вариант е да си купи едно блокче с бели листове или тефтер, а може и тетрадка, и просто да изпишем на неговите страници своите чувства и преживявания, да разкажем какво се е случило с нас, да се оплакваме и да мечтаем.
Също така можем да си направим пътешествие в миналото. Тази техника предлага писателката, сценарист и специалист по развитие на творческите способности.
Представете си, че сте на 7-8 години, изпишете всички свои мечти и любими занимания.
След това се опитайте да се заемете с нещо от този списък или да реализирате някоя от детските си фантазии. Има вероятност по такъв начин да намерите целта, към която желаете да насочите усилията си, или нещото, което ще ви радва.
Страхът ни пречи
Понякога в дълбините на душата прекрасно знаем какво ни е нужно. Не се решаваме обаче да признаем това на себе си, защото тогава се налага нещо да променим. Това е много страшно.
Плаши ни неизвестността, и не е изненадващо – този страх се смята за базов, който е присъщ за всеки и е в основата на всички останали наши опасения. Не знаем къде ще ни отведат желанията и стремежите ни, и защото се преструваме не ги забелязваме, да, това ни прави нещастни, но за сметка на това не се налага да рискуваме.
Още един страх, който ни кара да крием своите мечти и да ги отлагаме за далечното бъдеще и да не мислим за тях – това е страхът от провал. И колкото да е парадоксално, страх от успех – ако преуспеем в нещо, ще се наложи да повишим летвата и да се устремим към нови върхове, а това ни плаши.
Как да се разреши проблемът
За начало да признаем, че се боим и това е нормално. И че провалите неизбежно се случват с всеки, а светът постоянно се променя, като ни лишава от чувство за стабилност. След това да се опитаме да разберем своите страхове и да поработим с тях
Твърде много притискаме себе си
Напълно е възможно да ни се струва, че постоянно трябва да знаем какво искаме. Какво трябва да сме направили към определена възраст – например, да завършим училище или университет, на 30 години, до следващата Нова година. Това да не разбираме своите желания и да нямаме ясни цели е срамно и несериозно.
Ако е така, то навярно притискаме себе си, като упорито се заравяме в собствените си мисли, отново и отново се питаме какво ни е нужно.
Решението е да си даваме време, да не насилваме събитията. Да не изискваме от себе си да вземаме решение към определена дата, да не се сравняваме с връстниците, които отдавна са определили своите желания и планове.
