Учените установиха защо отвратителните най-често се оказват по-успешни в кариерата. Всъщност причината е смешно проста.

В историята има немалко примери как неприятни, деспотични хора и нетърпими към другите хора постигат кариерни висоти.

Стив Джобс отвратителен шеф, но спасява Apple от фалит

Първият, който веднага ни идва наум – това е Стив Джобс, под ръководството му Ейпъл е спасена от банкрут и се превърна в една от най-преуспяващи компании в света с пазарна капитализация, достигаща 1 трлн. долара. 

Това се случва, въпреки че Джобс не бил особено търпелив и тактичен при общуване със свои колеги, редовно си позволявал да пуска унизителни коментари за тяхната работа, упреквал ги и дори кълнял.

Може би повечето от нас предполагат, че отблъскващите хора са по-успешни от любезните, тъй като са по-умни и креативни, но ново изследване доказва, че това съвсем не е така.

Отблъскващите не се плашат от критиката, това ги прави по-успешни

Неприятните личности много по-добре умеят да отстояват идеите си, дори когато изглеждат неразбираеми за повечето или съвсем не съвпадат с всеобщо приетата гледна точка.

В изследване, което бе описано в официалния блог на Британската психологическа асоциация, учените Самюел Хънтър и Лили Кушенбери специално съсредоточават цялото си внимание върху хора, които е трудно да бъдат определени като приятни.

В тази група попадат тези, за които е характерна егоцентричност, упоритост, враждебност по отношение на околните.

Първоначално около 200 студенти от горните курсове преминават тестове, насочени към изучаването на типа личности.

Също студентите трябвало да представят данни за средния си успех и резултатите от академичния тест, който положили при влизането в университет.

След това на всеки студент дават индивидуална задача. За 10 минути трябвало да предложи решение на даден маркетингов проблем.

При следващия етап изследователите разделят студентите на 3 групи от по 3-ма човека във всяка и ги помолили за 20 минути да разработят маркетингов план.

Както се предполагало, при изпълнението на индивидуалната задача не възникнали каквито и да проблеми, независимо от това колко бил приятен или отблъскващ е студентът.

Когато студентите били организирани в групи, се случва следното – идеите на студентите с тежък характер много по-често се използвали в крайния продукт.

Във втория етап от експеримента изследователите пожелали да изяснят изпитват ли неприятните хора дискомфорт, ако бъдат поставени в определена житейска ситуация.

Този път доброволците били 300 души, които трябвало да измислят подарък за университета.

Младежи и девойки по един сядат на компютър, те трябвало да си помагат с още двама участници в онлайн чат.

Участниците в експеримента не знаели, че техните събеседници в чата също работели за изследователите.

Поръчано им било да дават одобрителна или неодобрителна оценка на идеите на доброволците.

След като подаръкът за университета бил избран, постъпва нова задача – да се измислят няколко варианта как да изглеждат стаите на общежитията в бъдеще.

И отново двама събеседници в чата били поставени лица, работещи за учените. Този път освен обратна връзка, трябвало да споделят със студентите своите идеи.

Резултатите от първия експеримент се потвърждават. Когато студентите сами си измислят идеите, неприятният характер не напомнял за себе си.

Когато обаче техните събеседниците започват да споделят собствените си идеи, показват лошия си нрав.

На отблъскващите критиката изобщо не ги притеснява

Експериментите показват, че отблъскващите и деспотични хора не се притесняват от критиката, а така се убеждават в собствената си правота.

Механизмът действа и обратно – позитивните във всяко отношение по-добре възприемат позитивните отзиви.

Учените признават: проведените изследвания имат редица ограничения. Първо, участниците в експериментите били само млади хора, учещи в университет, затова и резултатите не могат да се отнесат към всички.

Второ, не е ясно дали е полезен лошият характер, или след това околните си създават имунитет към деспотичните и техните идеи.

Съвсем не е задължително неприятните хора да са по-големи творци и креативни, тук важното е друго – те не се отказват от своите идеи, дори и при силна критика.

Не е нужно да сме зли гении, за да постигнем успех. Достатъчно е просто да не се затваряме в себе си след всяка негативна оценка, която чуваме по свой адрес.

Необходимо е да сме по-настойчиви и да вярваме в собствените си сили.