Хората непрекъснато искаме нещо – било то на материално или на духовно ниво. Всеки от нас иска нещо различно в настоящия момент – докато за едни парите са водещото точно сега, други усещат, че искат просто да получат прегръдката и загрижеността на някой техен близък. Да се почувстват обичани и ценени – може би защото те самите не се обичат и ценят достатъчно.
Но факт е, че рядко наистина постигаме това, което искаме. Или поне във времето, когато го искаме и по по-хубавия начин.
Хората сме свикнали, че нещата не ни идват даром от небета, а трябва да работим и страдаме за тях, трябва да постигнем нещо с пот и кръв. А в същото време оставаме с усещането, че за другите всички хубави неща идват сякаш в пъти по-лесно. Оставаме с илюзията, че другите имат всичко, за което някога сме мечтали.
А в труден момент, ни се струва, че не само, че другите са осъществили всички наши мечти, без дори да се потрудят за тях ни най-малко, докато ние сме давали всичко от себе си и все още ги нямаме, ами и още че ние нямаме дори „нормалните“ неща, които би трябвало да ни принадлежат по начало. Които абсолютно всички имат. За разлика от нас.
Или поне с такова впечатление сме останали.
Имаме ли това, което искаме?
Ако се замислим, ще се сетим за всички онези цитати от сорта на „Бъди благодарен за това, което имаш, защото има хора, които и това нямат.“. И да, в тях има доста голяма доза истина.
Но на колкото и алтруистични и благодарни да се правим, сякаш има някаква част от нас, която крещи: „НЕ! Ти искаш повече!“
И е така. В човешката ни природа ни е заложено винаги да искаме повече. Винаги да търсим и да мечтаем за повече.
И това не е нещо лошо. Лошо е да обвиняваме другите за това, че то сякаш идва при тях от само себе си, докато ние колкото и да се трудим за нещо, то рядко идва при нас.
Защо другите имат всичко, което ние искаме в момента?
Защото те не са се съсредоточили толкова да го получат. За тях друго е по-важно, или поне сега, най-вероятно. Нещо, което ние най-вероятно имаме, но не оценяваме, защото това, което имат те в момента е това, което е по-важно за нас.
И колкото повече преследваме това, което нямаме и се съсредоточаваме във факта, че го нямаме, толкова по-лоши стават нещата за нас.
И не си позволяваме да нямаме дадено нещо. Щом приемем факта, че го нямаме и спрем да го преследваме, то ще дойде само – под една или друга форма. Щом си позволим да го нямаме.
Сами се саботираме, като проваляме бъдещето си – а го проваляме като се съсредоточаваме върху него. И в бъдещото, пак ще мислим за „следващото“ бъдеще вместо да го изживяваме.
А може би това трябва да правим – може би, щом нещата не ни се получават и нещо не ни върви, това не е нещо, върху което трябва да се съсредоточаваме в момента. Може би ако се съсредоточим върху това, което вече имаме и го използваме, за да извлечем възможно най-много ползи от него, това за което така бленуваме само ще дойде.
Защото всичко си има време. И щом нещо не идва, значи не му е сега времето и сега, ако го имаме – няма да бъдем щастливи с него, няма да можем да го оценим правилно.
Затова е добре да погледнем какво имаме и да се възползваме от това, което имаме. И това да стане начина ни на живот – за да можем да си позволим да бъдем щастливи във всеки един момент.
