Повечето от нас и досега си спомнят как в училище всички са ни се смели, когато сме излизали на дъската неподготвени за изпитването?
Срамът е доста завладяваща емоция и същевременно доста неприятна. Чувстваме се нелепо. Както и всяка друга негативна емоция, е полезно да я осъзнаем и да реагираме правилно на нея.
Какво всъщност представлява срама и как да го отработим
Какво е това срам
Речникът на Оксфорд дава това определение – чувство за тъга, смущение или вина, когато знаем, че сме направили нещо неправилно или глупаво.
Американският психолог Карол Изард привежда характеристиките на срама в своя книга. И казва, че под влиянието на емоциите този човек се чувства безпомощен, разстроен, глупав и негоден за нищо.
Срамът парализира логиката и здравият разум. Заради това, дори се появява остроумие по стълбите, когато ни хрумва точната реплика след неприятен разговор.
Заради срама се чувстваме неудачници и искаме да се скрием от целия свят.
По какво срамът се отличава от другите чувства
Психолозите делят емоциите на базови и социални. Първите се проявяват от самото раждане, тъй като са необходими за оцеляването.
Например, страхът се е развивал у предците като защита от опасност. С възрастта човек започва да си спомня, че неговото поведение се оценява от околните.
Така се появяват емоциите на самопознанието – срам, вина и гордост.
Емоциите се проявяват, когато другите следят за действията ни.
Съществената разлика на срама от останалите чувства се състои в това, че човек се чувства лошо като цяло.
Например, когато човек оценява своето действие като неправилно, то това е вина. Чувстваме сме виновни, тъй като сме направили нещо не както трябва. А в срама лошият се оказва именно той, а не действието, което е извършил.
Чувството за срам е непрекъснато свързано с другите хора. Когато детето порасне, неговите родители, учители, обкръжението му оказват, че неговото поведение е неправилно.
Така се формира убеждението – има неща, за които трябва да ни е срам. Впоследствие не е нужно физическото присъствие на друг, за да укоряваме себе си.
Например, родителите упреквали децата си, заради ниски оценки. Когато то порасне, започва да се чувства зле, заради най-малките грешки.
Сработва сигналът, че той е неудачник. Или например, учителката е казала на детето, че лошо се е представило на презентацията. И след това то цял живот се бори със страха на сцената, ругае себе си за нелепостите.
Как срамът може да ни бъде полезен
Нидерландския биолог в своя научен труд отбелязва, че физическата реакция на срам, зачервяване – сигнал към другите, разбираме и неправилността на своето поведение.
Тази емоция помага на много хора да се кооперират, да поддържат социалната структура и да спазват правилата, приети в обществото.
Аристотел в един от своите трудове разсъждава, че добродетелният човек не изпитва срам, защото не прави нищо лошо. Тази мисъл води другите учени до мнението, че срамът служи за морален компас.
Помага да се стремим към идеалното АЗ
Някои изследователи разработват концепция за вътрешен срам. Отличава се по това, че човек го усеща пред себе си, а не пред другите. Британският психолог Пол Гилбърт отбелязва, че човек може да се притеснява от своите постъпки, защото те не стигат до образа на идеалното АЗ.
В този случай срамът помага за откриването на качества и модели на поведение, които можем да опитаме да проработим и да станем по-ценна личност.
Кара ни да се съмняваме в наложените норми
Човек може да изпитва срам за нещо, с което не е съгласен. Размишленията върху тези норми предизвикват съмнения в съществуващите норми и помагат за освобождаването им от натиск.
Как срамът вреди
Ако дълго време изпитваме срам, то може да доведе до психологически разстройства. Учени от Бернския университет провеждат хора, които са преживели развод.
Установяват, че ако човек дълго упреква себе си заради неуспеха на брака, е възможно да развие депресия.
Ако човек често се срамува, това предизвиква у него гняв, раздразнителност и склонност да обвинява другите.
Срамът влияе не само на психическото, но и на физическото здраве. Когато човек се срамува от своето тяло, не се отнася толкова внимателно към сигналите на организма, игнорира симптомите и може да се разболее.
