Почти всеки в спомените си пази среща с човек, който го е разбирал с половин уста и само с поглед.
По стечение на обстоятелствата се наложило да се разделим, и когато се връщаме в миналото, често съжаляваме за изпуснатия шанс.
Но може би не всичко е толкова лошо?
В живота се сблъскваме с всякакви хора, и понякога се получава – срещаме нашия човек.
Но се случва тази среща да не е в подходящия момент.
Да се влюбиш, е една от най-великите радости в живота, особено в правилния човек в правилното време, тогава всичко си идва на мястото.
А ако моментът е бил неподходящ?
Всички сме изпускали някого.
Помните ли как сте се чувствали, как сте се разтапяли само при мисълта за него?
Разбирал ви е с половин уста, приемали сте го и сте му се възхищавали.
Срещата не е била случайна, сякаш съдбата ви е срещнала.
Но след това нещо е станало.
Преместил се е в друг град по работа или вие сте била твърде заета, че да мислите за връзка.
Когато нямаме сили да повлияем на хода на събитията, се налага да се примирим с реалността.
Не лишаваме ли себе си от нещо важно?
Неотдавна в психологическата терминология се появи определението „страх от загуба”.
Когато желаем конкретен резултат и не го получаваме, може да възникне усещане за загуба, тъга, съжаление и дори враждебност.
Връзка, изпълнена с обида, ненужна на никого
Ако сме приключили трудна връзка или сме преживели емоционален разрив, същността ни се плаши отново да срещне нещо подобно, дори и ако пред нас е правилния човек.
Аналогично, когато ни се отдаде възможност, например, работа в чужбина или прием в университета на мечтите, на малко хора им идва наум да се откажат от блестящите перспективи, заради връзка.
От друга страна, след няколко години внезапно да осъзнаем каква тъга изпълва мислите ни при мисълта за изгубения човек, също не е най-добрият вариант.
Ако има обида, дори и стабилна връзка ще приключи рано или късно.
Предлог за раздяла все пак ще се намери
Когато всичко вътре в нас протестира срещу връзката или се опитваме да се пречупим с цел да останем заедно, в крайна сметка се стига до болезнен финал.
Сякаш всичко е идеално и би било възможно да опитаме, но не и сега.
Връзката по принуда дава краткотрайно щастие и в крайна сметка ще стане ясно, че нищо добре не е произлязло.
Цялата истина е защо срещаме тези хора в неправилното време.
Това е болезнено да се приеме.
Но не трябва да съжаляваме за тях, те са били неправилни.
Правилният човек винаги се появява навреме, защото такива хора са неподвластни на времето.
Те ще подкрепят мечтите и целите и постоянно ще бъдат някъде до нас.
Не живеем в различни епохи и както преди, оставаме на една емоционална вълна.
От нас никой нищо не очаква и не трябва да се извиняваме за своя живот.
На какво ни учат неправилните хора?
Те се появяват, за да ни покажат какво е истинска любов.
Звучи противоречиво, но има и истина.
Неправилните хора напомнят, че всички ние сме несъвършени и преминаваме през процес на развитие, за да станем такива, каквито желаем да бъдем.
Любовта идва няколко пъти в живота и всеки пъти ни учи на нещо ново и прекрасно.
