Ядосваме се на бавните пешеходци, бавните шофьори, бавният интернет, бавните опашки в супермаркета.

Всичко това е, защото ускорените темпове на живота деформират усещането ни за време.

Днес ни вади от равновесие това, което прабабите ни са смятали за невероятно бързо.

Търпението и нетърпението имат общ корен.

Защо сме толкова нетърпеливи?

Това е наследство, което е достигнало до нас в процеса на еволюцията.

Именно благодарение на нетърпението прадедите ни не са се занимавали с едно и също нещо до края на дните си.

То ги е подбуждало към действие.

Но след това всичко се е променило. Забързаният ритъм на живот буквално счупи нашият вътрешен таймер.

И възникват очаквания, които ни е невъзможно да удовлетворим достатъчно бързо или пък изобщо.

А когато всичко се случва по-бавно, отколкото очакваме, вътрешният таймер ни прави номера, като предизвиква раздразнение заради провала.

Какво влияе на представата за времето?

1. Очаквания

Психолозите и икономистите провеждат експеримент.

Помолили група хора да изберат какви биха предпочели – да получат малко сега или много после.

Например, 10 долара днес или 100 долара утре, 2 порции храна сега или 6 – след 10 секунди.

Най-често участниците избирали вариантът „сега“, дори ако това не е толкова изгодно.

А според резултатите на още едно изследване, хората, на които показвали логото на Макдоналдс, главният символ на културата на нетърпеливостта, избирали малкото, но бързо възнаграждение.

Неприязънта към всичко бавно става особено изразено, когато стане въпрос за технологии.

Сега страницата трябва да зарежда за ¼ секунда, докато през 2009 г. бяхме готови да почакаме 2 секунди, а през 2006 – 4.

Хората очакват някаква определена скорост на получаване на награда, и когато очакванията не се оправдават, започват да се дразнят.

В резултат възниква порочен кръг.

Ускоряващият темп на живот разстройва нашият вътрешен таймер, който ни кара да се ядосваме и да постъпваме импулсивно.

2. Емоции

Нашето възприятие за времето е много субективно.

Понякога дадено събитие сякаш се случва за миг, а понякога се влачи безкрайно. Най-силно нашето възприятие се повлиява от емоциите.

Времето забързва своя темп, когато сме наплашени или развълнувани.

Например, попадали в катастрофа, разказват, че за тях събитията са се случили сякаш на забавен каданс.

Но това случва не защото в такива ситуации мозъкът работи по-бързо.

Възприятието за времето се изкривява, защото изпитваме много силни усещания. Всеки миг, в който се намираме в опасност, ни се струва нов.

Психологическият механизъм за оцеляване усилва нашата представа и уплътнява краткият промеждутък от време с повече спомени, отколкото обикновено.

Затова и мозъкът смята, че е минало повече време.

3. Сигнали за състоянието на организма

Освен това нашият мозък измерва отминалото време, обединявайки различни сигнали на нашия организъм, например, по сърцебиенето, повишаване на телесната температура, когато се ядосваме.

В този случай мозъкът оценява отминалото време с отчитане на броя на получените сигнали от организма.

Ако сигналите постъпват бързо, мозъкът брои повече и ни се струва, че е изминало повече време.

Мозъкът няма специален часовник, който да отчита времето, но постоянно събира информация за всичко, което се случва в организма.

Тази информация се обновява на всяка секунда и се използва, когато се опитваме да определим колко време е изминало.

Когато сме наплашени, разтревожени и огорчени, организмът изпраща повече сигнали на мозъка.