Колко трудно е понякога да кажем тази толкова проста дума НЕ. Но, съгласявайки да изпълним всяка молба или да приемем ненужно предложение, се оказваме в плен на чуждите желания. И в резултат забравяме за собствените си.
И затова трябва да разкъсаме затвореният кръг на вечните ДА-та, и да се научим да казваме НЕ.
На всеки от нас се е случвало да се съгласи или да произнесе „може би”, когато всъщност много му се е искало да каже НЕ.
Решително, необратимо, означаващо отказ, неприемане и дори противопоставяне, тази кратка дума в повечето случаи така остава и непроизнесена.
Едва ли това премълчаване може да се обясни с просто и понятно желание да бъдем вежливи. Неумението да се отказва по-скоро е признак на това, че ни липсва увереност в себе си.
Защо това умение е толкова важно и малко го владеят
Този навик ни помага да определим своето място сред другите хора и помага на другите да признаят това място за нас.
Отказвайки за нещо, защитаваме своята представа за това, което за нас е неприемливо, и кое не.
Когато казваме: „Не, няма да дойда с Вас на кино, трябва да остана у дома” или „Не, не мога да остана на работа, тъй като имам среща”, ще се погрижим за собствените си желания и интереси, за това, което за нас е важно и скъпо.
И обратното, когато постоянно се опитваме да угаждаме на другите, рискуваме да се окажем на подчинение на чужди желания и да се отклоним от пътя, който ни води към собствените цели.
Това може да доведе до това, че не можем да си отговорим на въпроси: „Кой съм АЗ” и „Какво искам?”
Не е лесно да кажеш ДА
Ако ни е трудно да казваме НЕ, означава ли това, че може да не ни е лесно и да кажем ДА.
Това често е именно така, защото и в двата случая се касае за неподготвеност да бъдем себе си, да утвърдим своята позиция.
Човек, на който му е трудно да каже НЕ, не може и истински да каже ДА, тъй като у него отсъства отчетлива представа за това какво иска или не всъщност.
Случва се още и друго – за някои от нас да отказват е лесно, а съгласието е трудно.
Когато казваме ДА на нещо определено, това означава, че едновременно казваме НЕ и на всичко останало, разделяме с безбройното множество от други варианти.
За да кажем твърдо ДА, трябва да имаме ясна представа за това, което искаме, в какво го виждаме за себе си, интерес или смисъл. Но често именно в това няма яснота. И за нас е лесно да се откажем, като така запазваме възможност за избор.
Винаги ли това е желание за избягване на конфликти
Тази причина винаги е на първо място. Боим се от властта и от началството и затова не възразяваме.
В стремежа си да запазим интереса и любовта на партньора, и се стараем да му доставим удоволствие, като цяло се настройваме на неговата вълна.
Всеки от нас е свързан с множество хора. Ценим тези отношения, но едновременно искаме да съхраним своето АЗ. По-комфортно е за тези от нас, които са успели да съчетаят тези желания.
Това се случва, когато в опит да избегнем конфликт, започваме да се съгласяваме с всичко?
Възниква ефектът на лъжливата хармония. Запазването на отношенията става по-важно, отколкото да запазим самите себе си. Тази логика на отношенията лесно усвояват децата.
Родителите често, дори без да осъзнават това, ги учат на безусловно подчинение: „По-тихо, не вдигай шум, че татко ще се разсърди”.
Същата логика поддържат и традиционните в нашето общество стереотипи: „не трябва да демонстрираме своите чувства” или жената трябва да е мека, да се съобразява с настроенията на мъжа.
Навярно някои от нас са забелязали, че НЕ може да казва и тялото ни. Ако жената не е в състояние да признае на мъжа, нейното тяло става студено към него, равнодушно
Ако в работата един служител е безпощадно експлоатиран, неговото тяло казва НЕ с болест, с хипертония или на силни простуди, и съответно, с болничен лист.
Двоен удар – да кажеш НЕ и да обясниш защо
В сексуалните отношения много жени предпочитат да принуждават себе си, приемайки това, което не им харесва, и предпочитат да се преструват, отколкото да кажат НЕ.
Те обясняват това със страх да не го обидят, разочароват, да не оправдаят неговите очаквания, или най-страшното – да го загубят.
Парадоксът е в това, че тези, които се преструват или лъжат, рискуват много повече, отколкото тези, чиито настроения са честни и се базират на откритост.
Психотерапевтите обясняват – ако казваме ДА, а същевременно мислим НЕ, губим контакт със собственото си тяло, а това означава и достъп до наслада.
Преструвайки се, жената намалява своите шансове отново да изпита желание да почувства желание, губи увереност в това, което доставя наслада на своята половинка.
Как трябва да бъде? Да казваме НЕ – и да разкрива на партньора това, което искаме, и ни харесва. Така откриваме пред себе си възможност по-добре да опознаем своето тяло, и нашите желания.
Така интимните отношения в двойката се развиват в посока сексуално взаимно разбиране, а това е най-доброто средство против желанието да кажем НЕ.
В различни сфери на живота
Еднакво трудно ли е да кажем НЕ, в различни сфери на живота – професионална, приятелска, съпружеска?
Всичко зависи от това, което е предизвикало тази трудност. Например, този, който се е сблъскал с насилие в детството или е израснал с убеждението, че околните могат да го обичат само ако се съгласява за всичко с тях, живее с увереността, че това да отказваш, означава да изложиш себе си на опасност.
Такъв човек не е способен да пусне програмата НЕ в нито една сфера на своя живот – нито в работата, нито в приятелството, нито в любовта.
Ситуацията не е толкова драматична, ако трудностите с отказ се появяват в някаква определена сфера.
Например, някои от нас с лекота отстояват своите граници в работата, но се оказват прекалено търпими и податливи в семейните отношения или с родителите.
Всъщност колкото по-дълбоки чувства изпитваме към даден човек, толкова ще ни е по-трудно да се утвърдим в общуването си с него.
Можем ли да се научим да отказваме
Това е възможно, макар и колкото повече привикваме към „съглашателския” тип поведение, толкова е по-трудно това да се направи. И все пак следва да се пробва.
Задайте си въпрос – от какво се боя, когато не се осмелявам да откажа. Претеглете това, което печелите и губите. Представете си какво може да се случи с вас в най-краен случай.
Ако изследването показва, че губите повече, отколкото имате сега, тогава има смисъл да оставите всичко така, както е. Ако пък няма да се случи нищо страшно, това означава, че можете да опитате да отстоявате себе си.
Красивият пример на главната героиня във филма – „Дяволът носи Prada”. Тя никога не казвала НЕ на своята началничка, която била твърде властна и много взискателна. Резултатът, че младата жена губи половинката си, разделя се с него.
Тази раздяла обаче все пак ѝ помага да определи какво за нея е наистина важно и скъпо.
Нейното НЕ, адресирано към началничката ѝ, е много ефектно, тя изхвърля служебния си телефон във фонтан и си тръгва. И с тази постъпка завоюва уважението на своята началничка.
Очарованието на личността, която умее да определя своите граници, но да влиза в открит конфликт, е толкова велико, че действа дори и най-властните началници.
Тези радикални постъпки обаче са трудни, и дори невинаги са нужни. Много полезно е да учим да отстояваме себе си и своите интереси с малки стъпки – възможно е да не можем веднага да постигнем пълна справедливост по отношение на себе си, но поне малко да можем да направим в тази посока.
Навикът да казваме НЕ може да се придобие веднъж и завинаги
Да бъдем уверен в себе си човек, да умеем да отказваме, да се съгласяваме, тези навици придобиваме в детството. А след това стигаме до съвършенство, когато учим да бъдем деликатни – да отстояваме граници, да се стараем да не обиждаме другите.
С времето обаче представите какво е приемливо и какво НЕ за нас, могат да се променят, както и нашите мисли, настроения, отношения.
Напълно закономерно е убежденията ни на 20 и на 40 г. да се различават, а и в дните, когато сме в добро настроение, с по-голямо търпение се отнасяме към околните.
От друга страна, всеки човек, дори и напълно увереният в себе си може изведнъж да се почувства уязвим. И да установи, че стройната система от негови убеждения се разрушава пред нелека житейска ситуация – тежко преживяване на спор, раздяла или загуба на близък човек.
За да не загубим своето АЗ, по-често трябва да се вслушваме в себе си и да си задаваме въпроса – какво наистина искам?
Полезни упражнения
Как да превърнем своите ненастоящи ДА в конструктивно НЕ
Определете какво за вас е неприемливо, и какво НЕ. Трудностите с отказването често възникват заради това, че сме в състояние на неопределеност, губим се в съмнения. Затова преди всичко трябва да разберем своите приоритети, да знаем какво искаме да защитим, като отстояваме своето НЕ.
Учете се да формулирате своите изисквания в утвърдителна форма. „Не искам това” или „Не мога да търпя повече това”, звучи като отрицание. Напротив, трябва да утвърждаваме своята позиция. Така че търсим отговор на въпроса „Какво искам?”, вместо „Какво не искам”
Разгледайте всички предимства, които можем да извлечем от умението да казваме НЕ в тази или в друга ситуация. Визуализацията на тези положителни страни придава увереност.
Оценете степента на риска, на който се излагате, когато казвате НЕ в една или в друга ситуация. Визуализацията на тези положителни страни придава увереност.
Обикновено повечето от нас избягват да отказват, когато ги търсят за работа, и с предложението, което получават, ще могат да заработят повече, допълнително към основното възнаграждение.
Дори някои приемат, без да се замислят, че така ще лишат от присъствието си своето семейство – половинката и децата. Ако това се повтаря често, то е възможно да възникнат сериозни проблеми във връзката.
Различавайте личността на човека и неговото поведение. Твърде често мислим, че когато кажем НЕ в отговор на някакво предложение означава изобщо да се откажем от човека, който го е изказал.
Но това не е така. Следва да осъзнаваме, че именно страхът да обидим другия не ни позволява да кажем НЕ.
Също така много чести са случаите, при които се боим да кажем НЕ, защото не знаем каква ще е ответната реакция, дали ако е приятел няма да се разсърди или пък ако шефът ни предложи нещо.
Повечето ръководители са склонни да приемат един отказ за допълнително явяване на работа, като мързел и правят прибързани оценки, че на този техен служител просто не му се работи.
Затова и повечето от страх не отказват на работодателя си, ако ги извика в почивен ден за изпълнение на работен ангажимент срещу допълнително заплащане.
В такива ситуации по-скоро ни спира да откажем това какво ще си помисли нашият работодател за нас, дали този отказ няма е пречка за евентуално израстване в кариерата и повишаване на възнаграждението.
И накрая, следва да напредваме постепенно, по нарастваща, тоест да започнем да казваме НЕ в ситуации, в които отказът няма да доведе до сериозни неблагоприятни последствия.
А след това, чувствайки се по-уверено, можем да изказваме своето несъгласие в по-сериозни ситуации, и обезпокояващи за нас.
