Много хора са се замисляли поне веднъж дали да не си извадят всички зъби и да си сложат изкуствени. Така ще се избавят от мъчителни болки, срещи със зъболекари, и много проблеми ще се разрешат наведнъж.
Може би ви е познато? Но толкова ли е добра тази идея, защо лекарите до последно се борят за живота на всеки зъб, като го изграждат от руини и настояват да не се вади, като посочват строги показания.
Защо дори съвременната и на практика идеална имплантация не може да се сравнява с естествените зъби?
Така е предвидено от природата
Организмът е съвършена система, всичко работи като часовник, и всяко действие има своето противодействие. Всеки детайл може да стане причина за сериозни последствия, подобно на ефект на пеперудата.
Всеки зъб изпълнява своята функция и осигурява поддържане на зъбно-челюстната система. За да е по-ясно, нека се запознаем с основните функции на зъбите:
- Отхапване и сдъвкване на храната;
- Поддържане на височина на захапката, което осигурява нормалната функция на темпоро-мандибуларната става. Както е известно, нарушаването на нейната функция може да стане причина за болки, нарушения на стойката и прочие.
- Равномерното разпределение на дъвкателното натоварване ще поддържа нормални нива на костна тъкан и ще предпази от дистрофични процеси, които могат да станат причина за цяла верига от нежелани и опасни последствия;
Зъболекарите напомнят, че дори ваденето на един зъб отключва верига от последователни изменения: едни възникват по-рано, други по-късно;
Зъболекарите за последствията
Опитният зъболекар веднага щом види пациента, дори без да го кара да отваря уста, може да каже колко липсващи зъби има и дори продължителността на вторичната адентия. Липсата на един или няколко зъба по различни причини.
Какво веднага бие на очи?
Измененията на чертите на лицето, положението на долната челюст, състоянието на мускулите и дори образуването на бръчки, което е признак на говорни дефекти и някои заболявания на вътрешните органи.
След вадене на зъб, ако не може да се спаси, зъболекарят напомня на пациента за необходимостта от протезиране и заместване на загубения зъб и непременно обяснява какви са последствията – бързи и дългосрочни.
Най-ранното последствие, което може да се очаква в продължение на няколко месеца след екстракцията е синдром на Попов-Гадон, когато съседните зъби около дефекта се стремят един срещу друг.
Ако липсват няколко зъба, то при липсата на протезиране след няколко месеца може да се очаква развитие на патологии на захапката.
Тези състояния могат да изискват продължително и трудно лечение, и нито един метод на лечение, било то протезиране и имплантация, не помага за справяне със ситуацията без предварително ортодонтско лечение.
Ако говорим за дългосрочните последствия, то те са крайно нежелателни. Проблемът е, че коренът на зъба способства за правилното разпределение на дъвкателното натоварване на челюстта.
За това спомагат тъканите на пародонта. Ако няма корен, натоварването се поема от съседните зъби, като се разпределя равномерно.
Какво лечение се предлага?
Да започнем с това, че се старае да запази естествените зъби с всички възможни начини. На разположение на съвременните лекари са голямото количество методи, материали и оборудване, които помагат за излекуване на зъба.
През последните няколко десетки години показанията за ваденето на зъби бяха значително ограничени. Но нито имплантите, нито протезите могат да заменят естествените зъби.
