Решили сте да обядвате с приятел, и когато станете от масата установявате, че не е по силите ви да откажете допълнителен десерт…
Защо апетитът ни толкова се влияе от това дали сме сами на масата или в компания?
Често ли ви се случва?
Помните ли тези весели обеди с приятели – да, тези същите, когато ставаме от масата и разбираме, че сме изяли много повече, отколкото трябва?
А помните ли, случвало се е и обратното – не сте поръчали сладко само защото никой не е направил това?
Възможно е първото, което ви идва наум – да обвините за това влиянието на обкръжението
Това е заради присъствието на други хора на масата и тяхното поведение е причина или да преяждаме или да се отказваме от нещо.
Наистина, изследванията, които са се провеждали в продължение на няколко десетилетия, потвърждават простата истина – в компания ядем повече и често си поръчваме.
Или не поръчваме тези ястия, които поръчват, или не поръчват останалите.
Но какъв е механизмът на това влияние, и можем ли да го използваме, за да преминем към по-здравословна храна?
А може би, дори и за отслабване?
Още през 80-те години изследванията на психолога Джон Де Кастро изпращат първия сигнал: обществото влияе на това как ядем.
През 1994 г. Де Кастро събира дневниците на 500 души, които си записвали с какво се хранели и социалният контекст, който съпровождал тези хранения, дали в компания или сами.
Учените се изненадали, че хората изяждали повече, отколкото когато обядвали в групи.
Експериментите на други изследвания също показват – в компания хората изяждали 40% повече сладолед и с 10% повече макарони и говеждо, отколкото когато се хранили сами.
Какво разширява рамките на нашето кулинарно удоволствие, когато се храним с някого?
Причини като глад, настроение или разговори на маса били отхвърлени от де Кастро и от други учени.
Изследванията показват, че когато сме в компания, храненето продължава повече, и в тези допълнителни минути изяждаме повече, отколкото изисква нашия организъм.
Наблюденията на поведението на посетителите на различните кафета и ресторанти показват, че колкото по-голяма е групата, толкова по-дълго яде.
А когато времето е ограничено от определени времеви рамки, то разликата между големи и малки компании намалява.
Установило се, че при ограничено време хората изяждали еднакво количество храна, независимо от размера на компанията.
Този лабораторен експеримент осигурил нагледно доказателство, че количеството време, прекарано на масата, означава по-голямо количество на изяденото.
Вероятно, когато ядем с приятели, не сме склонни никъде да бързаме, и затова молим да ни донесат още един десерт.
И дори преди обяд, още в етапа на избор на ястия, когато знаем, че компанията ще бъде голяма поръчваме още. Това следва от наблюденията на посетители на един от италианските ресторанти.
Колкото по-голяма е компанията, толкова повече десерти.
Храненето с други хора влияе на нашия апетит, и в такива случаи предварително смятаме, че можем да си позволим нещо излишно.
Японски учени предложили на участниците в експеримент да ядат пуканки сами, или пред огледалото, или седнали пред глуха стена.
Тези, които яли пред огледалото, получили много по-голямо удоволствие от храната.
Но понякога в компания ядем и по-малко, това е, когато тези около нас хапват по-малко.
