Как интернет и мобилните комуникации влияят на нашето мислене? Спорове за това текат постоянно, съществуват напълно противоположни гледни точки по този въпрос.
Неотдавна в изданието Computers in Human Behavior били публикувани резултати от експеримент, доказващ, че в престоят в мрежата негативно въздейства на негативните способности на човека.
Млякото спасява от затъпяване?
По време на експеримента около 200 доброволци на възраст от 18 до 65 години и от двата пола трябвало да стоят повече от 23 часа в социалните мрежи. След това те трябвало да преминат редица тестове.
Установило се, че колкото повече време човек прекарва в интернет, толкова по-често у него се регистрирали когнитивни нарушения. Така на доброволците им било трудно да се съсредоточат върху нещо конкретно, възниквали проблеми със запомнянето на информация, те ставали разсеяни, започвали лошо да се ориентират в пространството.
Според авторите на изследването това не е повод за пълен отказ от използването на глобалната мрежа. Тъй като причината, да кажем, за забравянето могат да бъдат и обусловени от напредването на възрастта изменения. Да се бие тревога следва, ако проблемите възникват постоянно. В този случай е най-добре да се мине изследване при специалисти.
Престоят в мрежата е най-добре да се ограничи, а за възстановяването на познавателните функции авторите на изследването съветват да се употребяват повече млечни продукти. Тези, които ги консумират, по-добре запомнят от тези, които не ги обичат – до това заключение стигнали през 2011 година учените от университета на Южна Австралия.
Любителите на млечните демонстрирали по-високи резултати на тестовете за зрително-пространствените способности, словесната и работната памет, способност към осмисляне, а също и способността за изпълнение на задачите.
Ефектът на достъпността
Но защо Интернетът влияе на мозъка така пагубно? Според болшинството експерти, всичко се дължи на изпълнението на множество задачи едновременно. Мрежата е така устроена, че мисълта през цялото време прескача от едно място на друго.
Освен това оттам ние поемаме колосално количество информация, която се възприема от нас само частично и в откъслечен вид.
С появата на Интернет отпадна необходимостта да се научават справочници и енциклопедии, тъй като винаги човек може да си отвори съответната електронна страница със сведения за темата, която го интересува. Няма смисъл нищо да се запомня, тъй като всичко е под ръка.
Преди няколко години американска психоложка провела изследването сред студентите от Харвард. Пред 100 доброволци била поставена задачата да запомнят 40 различни фрази, които те видели на екрана на компютъра. Макар и фразите да не били сложни по структура и съдържание, задачата предизвикала сред студентите значителни трудности при запомнянето.
И психоложката стигнала до заключението, че хората не запомнят толкова добре информацията, ако знаят, че тя им е достъпна постоянно някъде. Така студентите доброволци запомняли много по-добре къде се съхранява информацията, отколкото нейното съдържание.
Интернет като начин за икономия
Също така можем и да използваме и различни начини при запомняне и преработка на данни. Но това съвсем не води до деградация на нашия мозък. Всичко това е начин за икономия на енергия.
Днешното младо поколение израсна заедно с интернет. Именно от там, а не от книгите, както по-старите поколения, днешните младежи черпят болшинството знания за света. Добро или лошо е това?
Всичко зависи от характера на информацията и от това как човек я използва.
