Тези, на които им е познато това чувство, са много повече, отколкото тези, които си признават за това. Неприязънта към чуждите успехи, досадата, когато сравняваме себе си с другите не в своя полза… Какво да правим с това?
Вярно ли е, че успехът на другите ни кара да страдаме
Живеем ли в състояние на съперничество
От времето, когато ни се родят брат или сестра губим чувство за пълно сливане с майката и за нас вътре в семейството се образува пространство на недостиг, смята психоаналитик.
Ако всичко мине добре, то животът компенсира този недостиг. Възпитанието или подсъзнателните проекции могат да закрепят в нас състояние на съперничество.
Понякога сред братята и сестрите се чувстваме притиснати, понякога върху нас пада сянката на дете, починало преди нашето раждане, с което подсъзнателно ни сравняват.
Това чувство за съперничество присъства и в зряла възраст, когато ни се струва, че другите получават повече и че това е несправедливо. От това се събужда тревога, досада и гняв.
Не разбираме ли своите желания
Този, който отделя много внимание на постиженията на другите, забравя за собствените си стремежи. Струва му се, че ако се сдобие с това, което и другите, означава да стане щастлив и нормален. Да бъде като тях – ето това му придава увереност, макар и в дълбините на душата може да желае нещо друго.
Оттам е и потребността за закупуване на най-новия iPhone, въпреки че струва скъпо и не е този, който е необходим. Или стремежът за създаване на още деца – за да имат братя и сестри или приятели.
Това е отражение на нашето общество, в което „Аз обичам това, което и ти” и „Аз искам това, което и ти”. Заети сме със завистта в ущърб на своите желания, които не знаем какво би означавало да прекъснем по обичаен начин общественото и семейното функциониране.
Чувстваме ли се незначителни
Сравнявайки се с приятели, чието семейство е стабилно, или с потребител на Instagram, който е пуснал снимки с дома на своите мечти, завиждащите усещат колко са нищожни. Жаждата, която пробуждат в нас другите, това е признак на афективен недостиг.
Завистниците се интересуват от другите, за да станат сходни на тях и заслужават внимание.
Тези, които играят роля на идеалните, също преживяват загуби и провали, които им се налага да скрият. Тези, които излагат на показ своите постижения в еднаква степен се намират под игото на комплекса за непълноценност, с който те се сражават, възбуждайки завист у зрителите.
Това е токсична система, която лишава от сили и този, който завижда, и този на когото му завиждат.
Какво да правим
Да обърнем внимание на себе си
Тези превъзходни качества, които забелязваме у другите – талант, красота, късмет, ги има и в нас. Когато обаче сме твърде заети с размишления за това, което притежават, според нашите предположения другите, то не забелязваме собствените си преимущества.
Съставете списък с всичко прекрасно, което самите вие притежавате. Това е добра енергийна напитка, която няма да изпитвате завист.
Да излезеш от потока
Безполезно е да се опитваш да повишиш увереността си в себе си, разглеждайки снимките от курортите, на които са били и другите, или на цветята, които са отглеждани в друга градина.
Макар и да ни се иска да участваме в живота на дадена общност, понякога е по-полезно да спрем известията на телефона, за да не ни вкарват в задънена улица.
Да последваме пример
Погледнете на преуспелия приятел не като на съперник, отнемащ от вас нещо, а като такъв, който ви сочи пътя, по който можете да преминете – разбира се, в случаите, ако наистина искате нещо.
Този възглед също ще ви помогне да отделите собствените си желания от чуждите. Това, което са постигнали другите като успех може би просто не ни е необходимо и не е нужно да се стремим към него.
