Американски учени от университета на щата Пенсилвания призовават да се запълнят всички свободни пространства в градовете с растителност, за да се подобри общото здравословно състояние на хората, а също и да се понижи честотата на сърдечната дейност.
Според учените, за един от факторите за развитие на депресията и стреса следва се счита и неграмотната организация на пространствата в градовете. Отсъствието на растителност въздейства на симпатиковата нервна система, която, на свой ред, провокира освобождаването на адреналин в кръвта.
В резултат на това се нарушава сърдечния ритъм. Специалистите отбелязват, че именно градската сивота се явява катализатор на стреса и дразнител, оказващ негативно влияние върху сърдечната дейност на човека.
По този начин, според експертите, здравословното състояние на хората може да се подобри без сериозни финансови вложения – достатъчно е да се увеличи количеството на зелените площи в градовете.
В бъдеще американски специалисти планират да продължат изследването си като включат в своя анализ такива показатели като нивата на хормона на стреса и на кръвното налягане.
След да се припомни, че по-рано учените доказаха влиянието на зелените площи върху теглото на новородените.
По време на изследването, проведено в Университета Бен-Гурион, учените успяха да установят, че децата, чийто майки живеят в близост до паркове или гори, по време на раждането тежат значително повече в сравнение с останалите новородени.
Анализирайки данните за теглото на 40 хиляди бебета, група учени начело с професор Майкъл Фриджер установили, че при жените, които живеели, заобиколени от зеленина, рискът да родят дете с недостатъчна телесна маса е значително понижен.
Следва да се отбележи, че за по-ниска от нормалното телесна маса на новородено, се смята тегло под 2.5 кг.
Авторите на изследването нееднократно са регистрирали положителното влияние на зелените площи в градовете върху здравето на техните жители. Експериментите показват, че зелените насаждения в градовете подобряват психическото състояние и способстват за предотвратяването на депресия.
Само 10% зелени пространства способстват за увеличаване на продължителността на живота на човека с 5 години.
Следва да се отбележи, че под зелени площи се подразбира земи, имоти или райони, които са изцяло или частично покрити от трева, дървета, храсти, както и паркове, градини и дори гробищни паркове, макар и там дърветата да са значително по-малко.
Също така повечето растения отделят летливи и нелетливи вещества – фитонциди, притежаващи способността да унищожават вредните за човека патогенни бактерии или да потиснат тяхното развитие.
Например, фитонцидите от дъбовите листа унищожават причинителя на дизентерията. Сред дърветата и храстите, отделящи най-големи количества фитонциди са брезата, дъбът, тополите, дива череша. Известни са повече от 500 дървета с фитонцидни свойства.
Особено много фитонциди образуват иглолистните дървета – 1 хектар хвойна освобождава във въздуха за 1 денонощие 30 кг фитонциди. Големи количества от тези вещества отделят, около 20-25 кг, боровете и елхите.
Благодарение на способността на растенията да отделят фитонциди въздухът в парковете съдържа 200 пъти по-малко бактерии, отколкото въздухът на улицата.
Зелените площи, разположени между източници на шум, като градски магистрали, булеварди, железопътни линии и пр., и жилищни сгради, зони за отдих и спортни площадки, понижават нивото на шума с 5-10%.
Короните на широколистните дървета поглъщат 26% от попадналата върху тях звукова енергия. Добре развитите храстови и дървесни видове с плътни корони с участък от ширина 30-40 метра могат да понижат нивото на шума с 17-23 децибела.
