За поддържане на добро здравословно състояние е достатъчно човек да яде плодове и зеленчуци, редовно да спортува и колкото е възможно повече да се движи.
Но американски учени се надяват, че благодарение на тяхното изследване, хората ще открият за себе си още един начин да запазят здравето си на необходимото ниво. Изследователите открили, че хората, които започнали да лъжат по-малко се радвали на по-добро умствено и физическо здраве.
На половината от 110-те участващи в експеримента било препоръчано да прекратят използването както на съществената, така и на незначителната - „бялата“ лъжа за период от 10 седмици, а на другата половина – контролната група, не били дадени специални инструкции.
Когато участниците от „честната“ група започнали да лъжат 3 пъти по-малко, отколкото през останалото време /тоест извън периода на провеждането на изследването, чиято продължителност била 10 седмици/, по-рядко се оплаквали от главоболие, чувство за напрегнатост, безпокойство, болки в гърлото и други здравословно проблеми в сравнение с доброволците от контролната група.
„Взаимовръзката беше пределно ясно“ – разказва авторът на изследването Анита Кейли, преподавател по психология, която всъщност представя преди няколко години резултатите от изследването на годишното събрание на Американската Психологическа Асоциация в Орландо, щата Флорида, САЩ.
Предходни проучвания показват, че американците лъжат средно по 11 пъти в седмицата както по незначителни, така и по сериозни въпроси.
Анита Кейли отбелязва, че нейното изследване се отличава от множеството други експерименти по това, че се съсредоточава не върху установяването на самата лъжа, а се концентрира върху потенциалните нейни последствия върху здравето.
„Аз мисля, че лъжата може да предизвика голям стрес у хората, способствайки за развитието на тревога и дори на депресия“, - смята доктор Браян Бруно, изпълняващ длъжността ръководител на отделението по психиатрия в болницата Lenox Hill Hospital в Ню Йорк.
„Хората признават разрушителните последствия, които може да има лъжата върху взаимоотношенията, но вероятно не осъзнават в каква степен това може да предизвика вътрешно напрежение“.
В края на 10-седмичното изследване някои участници измислили хитри начини да избягват лъжите. Те решили, че просто могат да казват истината за своите ежедневни постижения, а не да ги преувеличават.
Освен това те престанали да се напрягат да измислят лъжливи оправдания при закъснения или когато не завършат навреме някои задача.
В допълнение следва да се отбележи, че не само искреността се отразява благоприятно на здравето, но и грамотността и то в по-голяма степен, отколкото доходите, колкото и изненадващо да изглежда на пръв поглед.
Резултатите от изследването е възможно и да са подвеждащи, тъй като то е провеждано в Индия.
Но все пак изследователи от катедрата по Социология на университета Кеймбридж смятат, че твърдението – „богатите хора са по-здрави“ е вярно за 95% от индийското население, но те също така установили, че грамотността е много по-силен индикатор за състоянието на общественото здравеопазване от ниския среден доход.
Фактите свидетелстват, че жителите на най-бедните квартали могат да се похвалят с относително добро здравословно състояние, при условие че са с по-високо ниво на грамотност.
Тя е нещо като база, която позволява населението да разбере какви са основите на медицината и ефективно да сътрудничи на различните програми за обществено здравеопазване. Това означава участието в масови имунизации, спазването на елементарна хигиенни правила като миене на ръцете, термична обработка на храната и пр.
