Описание

Когато човек има хипохондрия, той бива обсебен от мисълта, че е придобил тежко или животозастрашаващо заболяване, което все още не му е диагностицирано.

Това предизвиква сериозно безпокойство с месеци или по-дълго, въпреки че не получава медицински доказателства, установяващи наличието на сериозен здравословен проблем.

Психическото състояние се нарича още хипохондриаза.

Безпокойството за здравословното състояние в определени граници е нещо напълно нормално.

А хипохондриазата ангажира до такава степен вниманието на засегнатия човек, че започва да изпитва затруднения при изпълнението на задълженията си работата, появяват се проблеми с личните взаимоотношения или в други области на живота му.

Тежката форма на психическото състояние може да доведе до пълна социална изолация.

Въпреки че хипоходриазата е хронично психическо разстройство, човек не трябва да живее живота си, изпитвайки постоянни притеснения за здравословното си състояние.

Лечение като консултации с психолог, лекарства и дори само изучаването на състоянието, спомага за овладяване на притесненията.

Какви са симптомите?

• Хроничен силен страх или безпокойство от потенциално налично сериозно болестно състояние;

• Незначителни симптоми или минимални телесни увреждания предизвикват силно притеснение, поради това че най-вероятно се държат на тежко заболяване;

• Засегнатите молят лекарите си да повторят няколко пъти едни и същи изследвания, опасявайки се може би нещо са пропуснали при образните изследвания или е станала грешка при изготвянето на резултатите при лабораторни изследвания;

• Честа смяна на лекуващите лекари.

Ако един медицински специалист каже на хипохондрика, че не е болен, той го заменя с друг с надеждата, че ще потвърди подозренията му за налично, но неоткрито тежко заболяване.

Колкото и да е убедителен лекаря, засегнатото лице не може да бъде убедено и отново започва да търси друго квалифицирано мнение.

• Често проверяване на тялото за наскоро появили се бучки или язви;

• По няколко пъти дневно засегнатите извършват мониторинг на жизнените си показатели като проверят пулса си и кръвното налягане;

• Хипохондрикът смята, че е болен от заболяване, за което е прочел или чул по телевизията;

• Непрекъснато разговаря за симптомите си или предполагаемите си заболявания със семейството и приятелите си.

Какви са причините?

Не е ясно защо някои хора в определен момент от живота си биват обхванати от мисълта, че са болни от много тежко или неизлечимо заболяване, което все още не им е открито.

Смята се, че характерът, житейският опит и наследствеността по някакъв неизвестен за медицинската наука начин способстват за развитието на психическото разстройство.

Освен това съществуват прилики между хипохондриазата и тревожните разстройства като паническо разстройство и обсесивно-компулсивно разстройство.

Лечение на хипохондрия

• Психотерапия – едната от нейните форми, наречена когнитивна поведенческа терапия, е най-ефективното лечение.

С помощта на тази методика, хипохондрикът може да осъзнае и овладее поведенческите си прояви, които предизвикват постоянната тревожност.

Засегнатият се научава как да наблюдава мисловните си реакции и да ги контролира.

Понякога се прилага и друг психотерапевтичен метод, при които пациентът се изправя срещу страховете си и изгражда с помощта на терапевта умения как да се справя с тези неприятни усещания.

• Психообучение – целта на този метод на психотерапия е да се осигури адекватна информация на хипохондрика и семейството му за хипохондриазата като психично разстройство и за утвърдените начини за справяне със свързаните с него страхове и притеснения.

• Лекарства – някои от антидепресантите са доказали положителното си въздействие при хипохондриците като най-често прилаганите са: инхибитори на обратното захващане на серотонина като флуоксетин, флувоксамин и пароксетин и трициклични антидепресанти като кломипрамин и имипрамин.