Хипохондрия

Мария
Написана от Мария октомври 16, 2014 15:50

Хипохондрия

Акценти:

  • Сменят ли хипохондриците често своите лекари?
  • Установен ли е механизмът на възникване на хипохондрията?
  • Какви психотерапевтични методи за прилагат за овладяване на симптомите на тревожното разстройство?
  • Причина ли е за хроничен стрес хипохондрията?

Свързани:

loading...

Описание

Когато човек има хипохондрия, той бива обсебен от мисълта, че е придобил тежко или животозастрашаващо заболяване, което все още не му е диагностицирано.

Това предизвиква сериозно безпокойство с месеци или по-дълго, въпреки че не получава медицински доказателства, установяващи наличието на сериозен здравословен проблем.

Психическото състояние се нарича още хипохондриаза.

Безпокойството за здравословното състояние в определени граници е нещо напълно нормално.

А хипохондриазата ангажира до такава степен вниманието на засегнатия човек, че започва да изпитва затруднения при изпълнението на задълженията си работата, появяват се проблеми с личните взаимоотношения или в други области на живота му.

Тежката форма на психическото състояние може да доведе до пълна социална изолация.

Въпреки че хипоходриазата е хронично психическо разстройство, човек не трябва да живее живота си, изпитвайки постоянни притеснения за здравословното си състояние.

Лечение като консултации с психолог, лекарства и дори само изучаването на състоянието, спомага за овладяване на притесненията.

Какви са симптомите?

• Хроничен силен страх или безпокойство от потенциално налично сериозно болестно състояние;

• Незначителни симптоми или минимални телесни увреждания предизвикват силно притеснение, поради това че най-вероятно се държат на тежко заболяване;

• Засегнатите молят лекарите си да повторят няколко пъти едни и същи изследвания, опасявайки се може би нещо са пропуснали при образните изследвания или е станала грешка при изготвянето на резултатите при лабораторни изследвания;

• Честа смяна на лекуващите лекари.

Ако един медицински специалист каже на хипохондрика, че не е болен, той го заменя с друг с надеждата, че ще потвърди подозренията му за налично, но неоткрито тежко заболяване.

Колкото и да е убедителен лекаря, засегнатото лице не може да бъде убедено и отново започва да търси друго квалифицирано мнение.

Често проверяване на тялото за наскоро появили се бучки или язви;

• По няколко пъти дневно засегнатите извършват мониторинг на жизнените си показатели като проверят пулса си и кръвното налягане;

• Хипохондрикът смята, че е болен от заболяване, за което е прочел или чул по телевизията;

• Непрекъснато разговаря за симптомите си или предполагаемите си заболявания със семейството и приятелите си.

Какви са причините?

Не е ясно защо някои хора в определен момент от живота си биват обхванати от мисълта, че са болни от много тежко или неизлечимо заболяване, което все още не им е открито.

Смята се, че характерът, житейският опит и наследствеността по някакъв неизвестен за медицинската наука начин способстват за развитието на психическото разстройство.

Освен това съществуват прилики между хипохондриазата и тревожните разстройства като паническо разстройство и обсесивно-компулсивно разстройство.

Лечение на хипохондрия

Психотерапия – едната от нейните форми, наречена когнитивна поведенческа терапия, е най-ефективното лечение.

С помощта на тази методика, хипохондрикът може да осъзнае и овладее поведенческите си прояви, които предизвикват постоянната тревожност.

Засегнатият се научава как да наблюдава мисловните си реакции и да ги контролира.

Понякога се прилага и друг психотерапевтичен метод, при които пациентът се изправя срещу страховете си и изгражда с помощта на терапевта умения как да се справя с тези неприятни усещания.

Психообучение – целта на този метод на психотерапия е да се осигури адекватна информация на хипохондрика и семейството му за хипохондриазата като психично разстройство и за утвърдените начини за справяне със свързаните с него страхове и притеснения.

• Лекарства – някои от антидепресантите са доказали положителното си въздействие при хипохондриците като най-често прилаганите са: инхибитори на обратното захващане на серотонина като флуоксетин, флувоксамин и пароксетин и трициклични антидепресанти като кломипрамин и имипрамин.

Мария
Написана от Мария октомври 16, 2014 15:50
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи