Описание
Когато човек има хипохондрия, той бива обсебен от мисълта, че е придобил тежко или животозастрашаващо заболяване, което все още не му е диагностицирано.
Това предизвиква сериозно безпокойство с месеци или по-дълго, въпреки че не получава медицински доказателства, установяващи наличието на сериозен здравословен проблем.
Психическото състояние се нарича още хипохондриаза.
Безпокойството за здравословното състояние в определени граници е нещо напълно нормално.
А хипохондриазата ангажира до такава степен вниманието на засегнатия човек, че започва да изпитва затруднения при изпълнението на задълженията си работата, появяват се проблеми с личните взаимоотношения или в други области на живота му.
Тежката форма на психическото състояние може да доведе до пълна социална изолация.
Въпреки че хипоходриазата е хронично психическо разстройство, човек не трябва да живее живота си, изпитвайки постоянни притеснения за здравословното си състояние.
Лечение като консултации с психолог, лекарства и дори само изучаването на състоянието, спомага за овладяване на притесненията.
Какви са симптомите?
• Хроничен силен страх или безпокойство от потенциално налично сериозно болестно състояние;
• Незначителни симптоми или минимални телесни увреждания предизвикват силно притеснение, поради това че най-вероятно се държат на тежко заболяване;
• Засегнатите молят лекарите си да повторят няколко пъти едни и същи изследвания, опасявайки се може би нещо са пропуснали при образните изследвания или е станала грешка при изготвянето на резултатите при лабораторни изследвания;
• Честа смяна на лекуващите лекари.
Ако един медицински специалист каже на хипохондрика, че не е болен, той го заменя с друг с надеждата, че ще потвърди подозренията му за налично, но неоткрито тежко заболяване.
Колкото и да е убедителен лекаря, засегнатото лице не може да бъде убедено и отново започва да търси друго квалифицирано мнение.
• Често проверяване на тялото за наскоро появили се бучки или язви;
• По няколко пъти дневно засегнатите извършват мониторинг на жизнените си показатели като проверят пулса си и кръвното налягане;
• Хипохондрикът смята, че е болен от заболяване, за което е прочел или чул по телевизията;
• Непрекъснато разговаря за симптомите си или предполагаемите си заболявания със семейството и приятелите си.
Какви са причините?
Не е ясно защо някои хора в определен момент от живота си биват обхванати от мисълта, че са болни от много тежко или неизлечимо заболяване, което все още не им е открито.
Смята се, че характерът, житейският опит и наследствеността по някакъв неизвестен за медицинската наука начин способстват за развитието на психическото разстройство.
Освен това съществуват прилики между хипохондриазата и тревожните разстройства като паническо разстройство и обсесивно-компулсивно разстройство.
Лечение на хипохондрия
• Психотерапия – едната от нейните форми, наречена когнитивна поведенческа терапия, е най-ефективното лечение.
С помощта на тази методика, хипохондрикът може да осъзнае и овладее поведенческите си прояви, които предизвикват постоянната тревожност.
Засегнатият се научава как да наблюдава мисловните си реакции и да ги контролира.
Понякога се прилага и друг психотерапевтичен метод, при които пациентът се изправя срещу страховете си и изгражда с помощта на терапевта умения как да се справя с тези неприятни усещания.
• Психообучение – целта на този метод на психотерапия е да се осигури адекватна информация на хипохондрика и семейството му за хипохондриазата като психично разстройство и за утвърдените начини за справяне със свързаните с него страхове и притеснения.
• Лекарства – някои от антидепресантите са доказали положителното си въздействие при хипохондриците като най-често прилаганите са: инхибитори на обратното захващане на серотонина като флуоксетин, флувоксамин и пароксетин и трициклични антидепресанти като кломипрамин и имипрамин.
