Отношенията вътре в семейството невинаги са толкова хармонични.

Съвременният живот изобилства от критични ситуации, а информационният фон прави човешката психика уязвима.

Дори най-успешното семейство не може да бъде застраховано от конфликти между родители и деца.

Но всяко семейство се характеризира не с грешките, които допуска, а как реагира на тях.

Заинтересуваните от подкрепа на хармоничните отношения с детето родители разбират, че понякога се налага те да искат прошка в случай на конфликт.

Детето невинаги е виновно

Не толкова отдавна темата за извиненията, поднасяни от родителите на детето, дори не са се обсъждали с детето.

Възрастният не може да бъде виновен по определение, тъй като носи отговорност за детето и действа в негов интерес. Детето нямало право да се обижда, възрастните го правя за негово добро.

И дори да направят нещо недопустимо, също се намирало оправдано – родителите също не са железни.

Отговарят не само за себе си, но и за децата си и понякога могат да се объркат и това е нормално.

Най-важното е в семейството да цари мир и разбирателство.

В последните десетилетия погледът върху пълноценните семейни отношения се промени.

Съвременните родители вече не действат по схемата – „Аз заповядвам – ти се подчиняваш“.

Смятат детето за личност още от първите дни на неговия живот, и се стараят да уважават правата и потребностите на тази личност.

Уважението се признава по право се признава от двете страни – и от родители, и от детето, дори и да е съвсем малко.

При такива отношения няма нищо лошо, в случай на възникване на конфликт родителите да помолят детето за прошка, ако чувстват, че в някакъв момент не са били прави.

Авторитет на родителя

Да молиш за прошка е винаги трудно.

За начало трябва да признаем своята правота пред най-строгия арбитър – самия себе си, а това не е лесна стъпка.

Така е устроена човешката психика – винаги избираме оптимален начин как да се държим в конкретната ситуация.

Това дава увереност в собствената ни положителност, дава основание за нормална самооценка.

Признанието на неправдата може да разколебае неувереността ни в себе си.

Ако не съм бил прав, това означава, че не съм бил най-добрият в някакъв момент.

Когато стане въпрос за детско родителските отношения, да признаеш, че не си прав, не е особено трудно.

Много родители именно затова не молят прошка от децата си, дори и да го разбират, основания за поднасяне на извинения има.

Но как можем да убедим детето, че родителите в някакъв момент не са били прави.

Какво ще стане с авторитета, ако децата разберат, че родителите невинаги са били прави, а това означава, че не всяка тяхна дума тяхна дума е абсолютна истина?

Доверието на децата – най-добрата семейна подкрепа

Всъщност способността да признаваш своите грешки, е най-доброто потвърждение на родителския авторитет в очите на децата.

Образът на всевластния и непогрешим Бог на възрастния може да бъде актуален за детето само за кратък период от време.

Когато децата започнат да получат свой собствен социален опит, да общуват с други хора, да оценяват техните постъпки и да анализират поведението – абсолютната власт на родителите вече не работи.

Впоследствие уважението и вниманието към думите трябва да се заслужат и със собствени постъпки да докажем, че именно мама и татко трябва да се слушат.