Отношенията вътре в семейството невинаги са толкова хармонични.
Съвременният живот изобилства от критични ситуации, а информационният фон прави човешката психика уязвима.
Дори най-успешното семейство не може да бъде застраховано от конфликти между родители и деца.
Но всяко семейство се характеризира не с грешките, които допуска, а как реагира на тях.
Заинтересуваните от подкрепа на хармоничните отношения с детето родители разбират, че понякога се налага те да искат прошка в случай на конфликт.
Детето невинаги е виновно
Не толкова отдавна темата за извиненията, поднасяни от родителите на детето, дори не са се обсъждали с детето.
Възрастният не може да бъде виновен по определение, тъй като носи отговорност за детето и действа в негов интерес. Детето нямало право да се обижда, възрастните го правя за негово добро.
И дори да направят нещо недопустимо, също се намирало оправдано – родителите също не са железни.
Отговарят не само за себе си, но и за децата си и понякога могат да се объркат и това е нормално.
Най-важното е в семейството да цари мир и разбирателство.
В последните десетилетия погледът върху пълноценните семейни отношения се промени.
Съвременните родители вече не действат по схемата – „Аз заповядвам – ти се подчиняваш“.
Смятат детето за личност още от първите дни на неговия живот, и се стараят да уважават правата и потребностите на тази личност.
Уважението се признава по право се признава от двете страни – и от родители, и от детето, дори и да е съвсем малко.
При такива отношения няма нищо лошо, в случай на възникване на конфликт родителите да помолят детето за прошка, ако чувстват, че в някакъв момент не са били прави.
Авторитет на родителя
Да молиш за прошка е винаги трудно.
За начало трябва да признаем своята правота пред най-строгия арбитър – самия себе си, а това не е лесна стъпка.
Така е устроена човешката психика – винаги избираме оптимален начин как да се държим в конкретната ситуация.
Това дава увереност в собствената ни положителност, дава основание за нормална самооценка.
Признанието на неправдата може да разколебае неувереността ни в себе си.
Ако не съм бил прав, това означава, че не съм бил най-добрият в някакъв момент.
Когато стане въпрос за детско родителските отношения, да признаеш, че не си прав, не е особено трудно.
Много родители именно затова не молят прошка от децата си, дори и да го разбират, основания за поднасяне на извинения има.
Но как можем да убедим детето, че родителите в някакъв момент не са били прави.
Какво ще стане с авторитета, ако децата разберат, че родителите невинаги са били прави, а това означава, че не всяка тяхна дума тяхна дума е абсолютна истина?
Доверието на децата – най-добрата семейна подкрепа
Всъщност способността да признаваш своите грешки, е най-доброто потвърждение на родителския авторитет в очите на децата.
Образът на всевластния и непогрешим Бог на възрастния може да бъде актуален за детето само за кратък период от време.
Когато децата започнат да получат свой собствен социален опит, да общуват с други хора, да оценяват техните постъпки и да анализират поведението – абсолютната власт на родителите вече не работи.
Впоследствие уважението и вниманието към думите трябва да се заслужат и със собствени постъпки да докажем, че именно мама и татко трябва да се слушат.
