Светът не изглежда такъв, какъвто ви се иска.
Но бързайте да търсите шизофрения у себе си – проблемът е в мисловните изкривявания.
Хората често мислят, че действат рационално и вземат решения, като се основават на логиката и на фактите.
Но учените твърдят, че това не е така.
Най-вероятно хората системно правят едни и същи грешки, заради особеностите на възприемане, които психолозите наричат когнитивни изкривявания.
Възможностите на разума са ограничени.
Живеем в свят, който е изпълнен с информация и която не можем да преработим.
Затова и мозъкът върви по пътя на най-малкото съпротивление, като опростява и систематизира знанията ни.
В резултат се формират някои шаблони на мисленето, които помагат за вземането на решения.
Парадоксално е, но тези решения невинаги се оказват рационални и обективно правилни.
Специалистът по комуникации от Университета на Южна Каролина Мартин Гилберт разграничава основните типове мисловни изкривявания.
1. Консерватизъм
Тази грешка се заключава в това, че хората подценяват големите величини и надценяват малките.
Казано по-просто мозъкът се стреми да усредни всичко.
Още през 1949 година учените провеждат експеримент, в който установили този ефект.
Участниците в изследването показват точки на екрана, а те трябва бързо да оценят тяхното примерно количество.
Когато обектите са били малко, не повече от 5-10, хората обикновено са посочвали по-голямо число, а когато учените им показвали от 15 до 210 точки – обратното, по-малко.
Консерватизмът в оценката на фактите обяснява защо не можете да отслабнете.
„Нищо не ям, а не отслабвам, това е мисловна грешка”.
Ако ядем и записваме изяденото за деня, може да се установи, че силно подценявате калоричността на храната, която ядете.
2. Аз съм най-зле от всички и звездна болест
Информацията на човека за себе си е непълна и неточна, но информацията за другите, е по-малко качествена, затова и оценката от успехите на околните ще изглежда още по-изкривена.
В тази връзка е лесно да полетим в облаците и да се помислим за уникален специалист, макар и реално това да не е така.
От страни може да изглежда, че проблемът е в завишената или в занижената самооценка, но за всичко са виновни мисловните грешки.
С тях можем да се борим само с помощта на фактите – да сравняваме своите знания и умения със средните на пазара за човек със същия опит.
3. Увереност в собствената правота
Това когнитивно изкривяване на човека – да мисли, че е прав, ако е достатъчно уверен в собствената си правота и обратно.
В класически експеримент от 1961 г., изследвалите този ефект, учените помолили доброволци да прочетат реч и сами да установят, дали има някакви грешки в нея.
След това попитали участниците до колко са убедени в своя отговор.
Оказва се, че хората, които са на 50% уверени в своята правота, са грешали в половината от случаите – тоест се оценявали обективно.
Тези участници, които се смятали за 100% прави правили, всъщност давали правилни отговорни в 80% от случаите.
Тези, които оценявали вероятността да отговорят правилно в 25% от случаите, всъщност били прави в 40%.
Този ефект показва, че прекомерната увереност в собствената правота може да доведе до грешки.
Понякога прекомерната самонадеяност на лекари води до грешни диагнози.
Така че ако вашият лекар ви се струва твърде уверен, е добре да потърсите второ мнение.