Топ 3 грешки в мисленето, които ни тровят живота
Полезно

Светът не изглежда такъв, какъвто ви се иска.

Но бързайте да търсите шизофрения у себе си – проблемът е в мисловните изкривявания.

Хората често мислят, че действат рационално и вземат решения, като се основават на логиката и на фактите.

Но учените твърдят, че това не е така.

Най-вероятно хората системно правят едни и същи грешки, заради особеностите на възприемане, които психолозите наричат когнитивни изкривявания.

Възможностите на разума са ограничени.

Живеем в свят, който е изпълнен с информация и която не можем да преработим.

Затова и мозъкът върви по пътя на най-малкото съпротивление, като опростява и систематизира знанията ни.

В резултат се формират някои шаблони на мисленето, които помагат за вземането на решения.

Парадоксално е, но тези решения невинаги се оказват рационални и обективно правилни.

Специалистът по комуникации от Университета на Южна Каролина Мартин Гилберт разграничава основните типове мисловни изкривявания.

1. Консерватизъм

Тази грешка се заключава в това, че хората подценяват големите величини и надценяват малките.

Казано по-просто мозъкът се стреми да усредни всичко.

Още през 1949 година учените провеждат експеримент, в който установили този ефект.

Участниците в изследването показват точки на екрана, а те трябва бързо да оценят тяхното примерно количество.

Когато обектите са били малко, не повече от 5-10, хората обикновено са посочвали по-голямо число, а когато учените им показвали от 15 до 210 точки – обратното, по-малко.

Консерватизмът в оценката на фактите обяснява защо не можете да отслабнете.

„Нищо не ям, а не отслабвам, това е мисловна грешка”.

Ако ядем и записваме изяденото за деня, може да се установи, че силно подценявате калоричността на храната, която ядете.

2. Аз съм най-зле от всички и звездна болест

Информацията на човека за себе си е непълна и неточна, но информацията за другите, е по-малко качествена, затова и оценката от успехите на околните ще изглежда още по-изкривена.

В тази връзка е лесно да полетим в облаците и да се помислим за уникален специалист, макар и реално това да не е така.

От страни може да изглежда, че проблемът е в завишената или в занижената самооценка, но за всичко са виновни мисловните грешки.

С тях можем да се борим само с помощта на фактите – да сравняваме своите знания и умения със средните на пазара за човек със същия опит.

3. Увереност в собствената правота

Това когнитивно изкривяване на човека – да мисли, че е прав, ако е достатъчно уверен в собствената си правота и обратно.

В класически експеримент от 1961 г., изследвалите този ефект, учените помолили доброволци да прочетат реч и сами да установят, дали има някакви грешки в нея.

След това попитали участниците до колко са убедени в своя отговор.

Оказва се, че хората, които са на 50% уверени в своята правота, са грешали в половината от случаите – тоест се оценявали обективно.

Тези участници, които се смятали за 100% прави правили, всъщност давали правилни отговорни в 80% от случаите.

Тези, които оценявали вероятността да отговорят правилно в 25% от случаите, всъщност били прави в 40%.

Този ефект показва, че прекомерната увереност в собствената правота може да доведе до грешки.

Понякога прекомерната самонадеяност на лекари води до грешни диагнози.

Така че ако вашият лекар ви се струва твърде уверен, е добре да потърсите второ мнение.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.48 114

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg