Съвременните родители са постоянно заети. Убедени са, че тяхната основна задача е да осигурят на децата храна и дрехи, да им дадат пари за кино и да ги изпратят през лятото на лагер.
Задушевни разговори, семейни вечери и различните проявления на чувства са глупост.
Убежденията на децата, лишени от родителско внимание
Ако родителите не обръщат внимание на чувствата и потребностите на децата, те несъзнателно предават беззвучни, невидими убеждения, които до голяма степен определят самооценката и представите на човек за самия него в зряла възраст.
Детските убеждения не ни дават да направим избор, който да бъде оптимален за нас. Влюбваме, се създаваме връзки, но не можем да бъдем щастливи в тях. Отглеждаме деца, но това ни се струва отегчително.
Все пак можем да намалим влиянието на детските убеждения върху живота ни. Трябва само да открием за себе си убежденията, възникнали заради липса на достатъчно внимание от страна на родителите, и да не им позволяваме впоследствие да пречат на развитието ни. Ето и тези убеждения:
1.Не е добре да си много весел или тъжен
В детството сме изпитвали силни чувства, както и всички деца. И през това време сме имали нужда от човек, който да ни научи да разбираме емоциите, да ги разбираме и да ги управляваме.
Вместо това просто са ни давали да разберем, че трябва да бъдем по-сдържани. И да научаваме да сдържаме емоциите.
2.Да демонстрираме чувствата си – означава слабост
В детството ни преживяванията ни са били искрени. Ядосвали сме се, когато са ни обиждали. И родители трябва да ни утешават, за да можем с времето да се научим сами да се справяме с негативните емоции.
Вместо това обаче те са ни внушили, че чувствата са слабост. И сме се научили да осъждаме себе си за проявленията на слабост.
3.Да разказваме за проблемите си, защо да напрягаме хората
Като деца сме имали проблеми с общуването в училище, у дома с братята и сестрите, с приятели. И за нас е било важно да знаем, че можем да разказваме за проблемите на родителите. Но на тях не им било до нашите проблеми, от тогава не ги споделяме с никого.
4.Плачат само слабаците
Всички плачат, защото плачът е естествен начин за преживяване на емоциите. В детството сме плакали, може би много често. Но родителите не са знаели, че плачем не просто така, и сме игнорирали сълзите.
Желанието да сдържаме сълзите и увереността в това, че да се плаче е вредно, е явен признак за родителско безразличие.
5.Осъждат ни за проявленията на чувствата
Ако детето е било наказвано за това, че си е позволяло да демонстрира чувствата си, то навлиза в зрялата възраст с убеждението, че трябва да крие емоциите си.
6.Яростта – това е негативна емоция, трябва да се избягва
В детството често сме се ядосвали, защото гневът и яростта са част от живота. Необходима ни е била помощ, за да осъзнаем гнева и да го управляваме. Вместо обаче сме се научили да потискаме и да заместваме гнева, тъй като са ни наказвали, че сме го демонстрирали.
7.Да разчитаме на другите, означава да се разочароваме
Децата се нуждаят от помощ, както подрастващите и възрастните. В детството е особено важно да получаваме подкрепа и насоки. Но на родителите не им е било до нас.
Разбрали сме, че по-добре да не молим за помощ, за да не страдаме, заради отказа.
8.Никой не се е интересувал какво казваме
В детството сме се изненадвали на света, който ни заобикаля и сме искали толкова да разкажем за впечатленията си на някого, както и да попитаме.
Родителите са смятали нашите открития за глупост и нещо незначително. Още тогава сме решили, че думите ни не вълнуват никого, а въпроси по-добре да не се задават.
9.Сам съм на този свят
В детството сме се нуждаели от усещане за безусловна подкрепа. Но възрастните са били заети и безразлични, и сме разбрали, че сме сами.
Това са само уроци, които сме усвоили в семейството. Всъщност всичко е точно обратното. Всичко, което искаме да кажем е важно, и трябва да говорим. Живеем сред себеподобни, и не сме сами.
