ᐉ 10 психологически грешки, които прави полицията

Вярвате ли, че полицаите разбират добре от психология? В идеалния свят това би било задължително условие.

Но според изследването, публикувано в британското списание Journal of Police and Criminal Psychology, повечето пазители на реда сериозно се заблуждават във важните неща.

1. Когато човек лъже, гледа нагоре и наляво

Старата приказка от сериалите за дедективи и учебниците по наказателно право – лъжецът задължително се издава с бягащ поглед.

Науката не успя да потвърди тази хипотеза, докато през 2013-та година професорът по психология Ричард Уайзман окончателно не я опроверга.

Между направлението на погледа и лъжата няма абсолютно никаква връзка. За съжаление, изследването показва, че фалшивите психологически прийоми се използва 63% от полицаите и 67% от гражданите на Великобритания.

2. Смъртното наказание – най-добрият способ за сдържане на престъпността

Нивото на престъпността в страните, в които се прилага смъртното наказание, не се различава от аналогичния показател в държавите с по-лоялна наказателна система.

Не съществуват научни доказателства, че перспективата за смъртно наказание би сдържала престъпниците.

За съжаление, 45.5% от полицаите не са съгласни с това, тъй като повечето хора не мислят толкова рационално – в заблуждението вярват 42.9% от британците.

3. Хората никога нищо не забравят

Не е истина! Хората постоянно забравят къде са видели на този подозрителен човек, как са прекарали вечерта преди 2 месеца или дали са чули от някого някаква провокационна глупост.

За съжаление, в този мит вярват 18.2% от полицаите, заради това най-често си плащат случайни свидетели, които могат да бъдат обвинени в лъжа или в скриване на важни данни.

4. Очевидци – най-надеждният източник на информация за престъплението

Психолозите отдавна знаят, че показанията на свидетелите са един от ненадеждните източници на информация – хората са склонни да послъгват, да преувеличават и да си измислят, за да бъдат полезни или по-бързо да се избавят от любопитните полицаи.

Но този факт, изглежда, не се разбира от 18.2% от служителите на закона, които твърдо вярват в правилността на този лъжлив постулат.

5. Болшинството от психично болните хора са агресивни

Душевно болните по-рядко се превръщат в извършители на престъпления, отколкото психически здравите хора. Освен това те често се подлагат на физическо и емоционално насилие, стават жертви на присмех и на агресия от страна на околните.

Въпреки достъпността на статистиката, в мита вярват 15% от полицаите и 21% от градското население.

6. Паметта работи като видеокамера

Спомените с времето могат да изчезнат, изменят се под въздействието на измислици или външни обстоятелства. За това знаят психолозите, но не и 14% от офицерите на британската полиция.

7. Крайната цел на всеки разпит е признанието

В някогашните тъмни времена полицаите действително са изтръгвали признанията за разпити. За щастие, сега се разбира, че моралният натиск е неправилна тактика, която може да доведе до даването на лъжливи показания.

8. Спомените за насилие в детството могат да се възстановят, само с повтарянето на ситуацията

Заблуждението, че паметта на пострадалия може да се възстанови само след повторение на травмиращата ситуация, могат да се нарекат най-опасни в криминалната психология.