Разбира се, всички многодетни семейства са много различни. Но оцеляването в голямо семейство се диктува от определени закони и принципи на възпитание, много от които могат да се окажат полезни и за тези, които възпитават само едно дете.
1. Не се опитват да създават идеални условия за децата си
Всички родители желаят децата им да са здрави, и се стараят всячески да способстват за това, но не всички познават мярката.
Някои майки и татковци се опитват да предпазят децата си от болести, осигурявайки им болнични условия – пълна липса на течения, подгрята вода, дезинфекциран пот, стерилизирани играчки, роднини с предпазни маски и така нататък.
Обикновено подобна грижа е причина за отслабване на имунитета на детето и чести вирусни заболявания при постъпване на градина или на училище.
Многодетните родители рядко изпадат в такива крайности по въпросите за чистотата, почти никога не повиват децата, и ограничаването на контактите в голямо семейство е много трудно – новороденото бебе обикновено се предава от ръка на ръка и често прихваща от кихащите и кашлящите си братя и сестри вирусните инфекции.
Разбира се, това всеки път се превръща в голям стрес за родителите, тъй като всички болести до 1 година винаги предизвикват тревога. Но както показва опитът на многодетните майки, много скоро такива малки деца стават много по-малко възприемчиви към инфекции, а естественото закаляване свежда до нула вероятността от настинки.
2. Не страдат от свръхзагриженост
Стремежът на родителите да предпазят децата си от опасности, неприятности неуспехи излиза извън границите на разумното. В този случай се говори за хиперопека, която се стоварва върху детето като непрекъснат контрол, постоянни ограничения и указания.
Многодетните родители обикновено нямат нито време за хиперопека, нито физическа възможност.
Това съвсем не означава, че не се интересуват от децата си, напротив – най-често жените, които имат много деца, смятат майчинството за свое призвание, но дори неудържимата енергия на най-активните майки с авторитарни мераци се разсейва, когато е насочена върху няколко деца, като така спасява всяко от тях от пагубните последствия на тоталния контрол.
3. Не учат с децата
Преобладаващият брой деца могат сами да си напишат домашните, но родителите смятат за свой дълг да седнат с тях и да контролират процеса. Обикновено тази история започва в първи клас, когато детето изглежда много малко и несамостоятелно, а това положение може да се запази дълги години.
Това е обяснимо – децата, израснали с мисълта, че ученето не им е нужна на самите тях, а на мама и татко, с големи усилия мотивират себе си за получаване на знания.
Многодетните родители, както и всички останали, са заинтересовани техните деца да получат образование, също контролират техните успехи в училище и се притесняват от ниски оценки. Но не виждат смисъл да седят зад главата на всяко дете. Обикновено помагат на децата, на които им е наистина трудно.
4. Научават се да разрешават конфликти
Конфликтите в семейството са нещо на практика неизбежно, и колкото по-голямо е семейството, толкова повече са поводите за разногласие. За съжаление, децата в многодетните семейства се карат, и майките искат, не искат се налага да вникват в същината на споровете, да търсят правите и виновните, многократно да повтарят истината за ценността на приятелството, за умението да се отстъпва.
