Недобри обикновено се наричат семействата, в които родителите злоупотребяват с алкохол, бият децата си или се държат асоциално. Но психолозите влагат в понятието различен смисъл.
Не всяко семейство, което разполага с достатъчно средства и във видима хармония, може да се нарече успешно. В английския език дори има понятие, което дословно се превежда токсични родители.
Със своето поведение те отравят живота на децата си и един на друг, макар и външно семейството да изглежда напълно щастливо.
Обърнете внимание на някои признаци и си задайте въпрос, не се ли държите токсично по отношение на детето си.
1. Постоянно го прекъсвате
Детето ви разказва история, която вече сте чували, отдавна сте разбрали какво иска да ви каже, не ви е интересно или нямате време да го изслушате до края.
Напълно логично е да го прекъснете, тъй имате още много работа, а денят не е безкраен. За съжаление, такава логика няма никакво отношение към любовта.
Една от най-честите причини за неразбиране и обиди в семейството е непълноценното общуване. Родителите обикновено говорят – „Аз те издържам, плащам ти образованието.
Нима това не е проявление на любовта?“ А децата възразяват вече, когато пораснат – „Аз не помня моите родители да са ме питали как се чувствам и за какво мисля. Чувствах се много самотен, макар че не бях лишаван от нищо“ .
2. Смятате, че любовта трябва да се заслужи
Много проста мисъл – нито едно дете не ви е молело да го раждате. Нито едно дете не е длъжно да доказва на своите родители, че е достойно за тяхната любов.
Не трябва да обичате детето, когато е добро, и да го мразите, когато прави грешки. Фразите от рода на – „Ако не завършиш 4-ти клас с отличен, няма да те обичам вече“ , „Стой тихо, за да не ядосваш баща си“ – това са различните форми на една мисъл – „Не трябва да те обичаме просто така. Само, ако оправдаеш нашите очаквания, ще ти се радваме.
И детето пораства, а принципите на родителите не се променят. Само че фразите звучат така – „Дизайнер не е професия, гледай прагматично“, „Всичките ти приятелки се омъжиха.
И на тебе ти е време“, „Кога да чакаме внуци? Всички вече имат.“ И в крайна сметка детето от ранното детство до дълбока старост проси любовта на майка си и баща си, и най-вероятно остава много нещастно по душа.
3. Споделяте проблеми, които не са по силата на детето да разреши
Разбира се, то, като се започне от училищна възраст, е полезно да е наясно с проблемите, в които е въвлечено семейството, и да решава някои по-сериозни поръчения, които са по силите му и да изпълнява прости задължения.
Да разказвате на 5-годишно дете за своите проблеми в работата, за политическата ситуация в страната, за бедността и за това защо всъщност татко му не живее с вас, просто не е нужно.
4. Нарушавате разумните граници
Нахлуването в стаята на детето, без да почукате, да четете без разрешение личният му дневник или съобщенията в социалните мрежи – такива действия обикновено родителите оправдават с безопасност.
За съжаление, това води, че детето още от ранна възраст губи представа за границите.
И вече в зряла възраст трудно различава собствените си желания и чуждите, само безпардонно нарушава границите и се обижда, ако някой не му дава да го прави.
