При почти всеки средностатистически човек така добре познатата схема протича горе-долу еднакво: изпадане в депресивно състояние – ред сълзи и ред сополи – гушкане на любимото мече, възглавница или каквото меко имате под ръка – още един ред сълзи и сополи – изправяне, опит за избърсване на очите – отваряне на хладилника за „нещо за душата“ – преяждане с вредни хранителни продукти – чувство за вина, последвано от поредния ред сълзи и сополи и дори без да се опитваме да ги избършем този път – обаждане на всеки наш познат, за да му разкажем за случилото се, което ни е докарало до това жалко, патетично състояние.
Това е системата, по която голяма част, най-вече от нежната половина на населението, се движи, когато тъгата го обземе.
И тази система постепенно често се превръща в един затворен кръг, в начин на живот, и хората започват за потъват все повече и повече и да се губят в мрачния негативен свят, който сами са си създали.
Какво казват психолозите?
На всички е известно какво ще ни посъветва един психолог – „Поплачи си, сподели с някого, потърси подкрепа, не преминавай през това сам, дай си време..“ и т.н. и т.н. Но кога тези съвети наистина помагат?
Помагат ли всъщност или просто времето лекува и ние се самозаблуждаваме?
Какво наистина трябва да направим?
Когато сме тъжни, имаме нужда да чуем грубата истина – тогава сме най-склонни да приемаме негативното. И не, тогава не бива да ни жалят, колкото и изненадващо и странно да звучи.
Хората сме свикнали, че когато някой е тъжен, той трябва непременно да бъде успокояван, разглезван и какво ли още не.
Според проведени изследвания се установява, че всъщност това е най-неподходящия начин за истинско отърваване от трудното емоционални състояние.
На пръв поглед това твърдение изглежда изключително грубо и безчувствено, но се оказва, че бива най-ефективно и че наистина спомага за по-бързото възстановяване от лошите емоции. А какво тогава трябва да правим?
Да се стегнем, без да си позволим да изпадаме в депресивни състояния. Защото това няма да бъде „рев за последен път“ или „последното парче шоколад за днес“.
Не, когато оставим ума ни да се напълни с негативни мисли става много по-трудно да излезем от това състояние. За да предотвратим този кръговрат трябва да следваме няколко прости, но и изненадващи съвета:
1. Не споделяйте – мъката си е ваша и само ваша. Като разкажете на цялата рода, на съседите си, на приятелите си, пък и на приятелите на приятелите си цялата трогателна история нищо няма да се промени, а единственото което ще предизвикате е състрадание и съчувствие най-много, като заедно с това е възможно да изглеждате жалки.
Хората не са ви отдушник и не са длъжни да слушат за драмите ви, а това което ще успеете да постигнете е непрекъснато мислене и задълбочаване в проблема.
Научно доказано е, че колкото повече мислите за дадено нещо, толкова повече се стресирате. Споделянето няма да ви помогне, само ще ви навреди.
2. Не правете драми – това, че той е влюбен в друга или че най-добрата ви приятелка не ви говори не е повод да седнете и да роните сълзи.
Помислете за някои световни проблеми, засягащи толкова много хора, помислете за тези, които току-що са загубили близък или тези, които сега са разбрали, че са неизлечимо болни. Ще усетите как проблемите ви се смаляват значително по значение.
3. Не се изолирайте – да не говорите с останалите за проблема не означава да страните от тях изобщо. В противен случай бихте могли да изпаднете в депресия много бързо и лесно, докато присъствието на хора прави това по-трудно.
4. Не го мислете – изхвърлете го от мислите си, независимо какво ви струва. Ако трябва мислете за красивото дърво до вас, но всеки път щом се сетите за проблема – да е вън от главата ви.
Запомнете: станалото станало! Миналото си е там и ще си остане там.
За всеки съществуващ проблем и ние носим част вина – намерете тази частица от вас, позволете си я да си я признаете и не допускайте това да се случи отново! Помнете, че всичко е временно и че животът ви зависи от вас.
Помнете че всичко се случва с причина. И помнете, че бъдещето ще е по-хубаво от миналото, което вече си е заминало – стига да си го направите такова.
