Всички ние интуитивно чувстваме, че е по-добре е да се караме на детето недостатъчно, отколкото прекалено. Но въпреки това понякога се отдаваме на собствените си емоции. И има ситуации, когато всяка критика е не само напразна, но и пагубна за родителския авторитет.
„Мамо! Татко ми се скара!“ – „За какво, сине“ – „Не знам…“ – вероятно за повечето от вас това е много позната ситуация.
Наблюдавайки такава картина от страни, ние обикновено не се съмняваме в несправедливостта на възрастните. Ако детето не е разбрало, в какво се е провинило, това означава, че родителят е избрал неправилната възпитателна тактика.
Но ако самите ние се окажем на мястото на бащата, ние по някаква причина ще направим диаметрално противоположни изводи. „Колко пъти трябва да повтарям едно и също! “, „Какво ми дойде до главата!“ – повтаряме ние тези фрази като мантри, опитвайки се да успокоим собствената си съвест.
Между впрочем психолозите твърдят, че преди да пристъпим към използване на определени квалификации по отношение на детето, към прилагане на наказания и други „ефективни“ методи за възпитание, родителите трябва да се замислят над въпроса – създали ли са те за детето си понятна и еднозначна система от правила и действително ли то еднозначно е нарушило едно от тях?
Само в този случай родителския гняв може да е оправдан, а в останалите майките и бащите следва да ругаят себе си за липсата от тяхна страна на възпитателна концепция.
Не трябва да се ругае, а напротив, необходимо е да се прощава
Ясно е, че децата са много изобретателни в своите лудории, а много от тях са истински виртуози в това да лазят по нервите на своите родители. Въпреки това, дори и не притежаващите желязна психика родители е важно да помнят, че съществуват ситуации, при които не трябва да се карат на детето.
Ситуация №1 – Ако детето е направило нещо случайно – нещо е счупило, разляло, паднало е в локва, скъсал е новите панталони на баща си.
Защо – да се възпитава едно дете да бъде точно и да умее да се съсредоточава върху извършваните действия е необходимо, но да му се карат за неговата разсеяност е напълно безполезно. То просто няма да разбере за какво го ругаят.
Затова пък може да започне да лъже, да скрива последствията от извършените от него действия, поради страх от родителския гняв. Но това няма да го накара да започне да обръща повече внимание на нещата, които няма за него голямо значение.
Ситуация №2 – когато детето полага старание, но все пак не се справя с нещата, емоциите или ситуациите
Защо – ако детето не мързелува и не се крие, а просто не е в състояние да се съсредоточи или не му стигат опит и знания, но иска да прави всичко по-добре, да му се карат неговите родители е голяма грешка.
Ситуация №3 – ако детето нарушава правилата, които самите ние невинаги спазваме.
Ако съществуват правила те трябва да важат за всички. Тъй като ако детето не желае да се храни в кухнята или в трапезарията, защото вижда, че майка му се храни пред телевизора, то тогава абсолютно безразсъдно би било баща му да му се кара, че не иска да се храни, където трябва.
Ситуация №4 – ако външността, характерът и поведението на детето, не съответстват на вашите очаквания.
Ситуация №5 – ако детето е направило нещо с добри намерения.
