Смъртта е мрачна и страшна, но е и също така неизбежна. Всичко, на което можем да се надяваме, е, че сме прекарали времето си добре и сме в мир със себе си, пише бившата медицинска сестра Брони Уеър в книгата си „Петте неща, за които умиращите съжаляват”.
Тя е работила в отделение по палиативни грижи. Повечето пациенти, които изписвахме и изпращахме у дома, отиваха там, за да умрат, казва Уеър.
Тя е прекарвала с тях последните 3-12 седмици от живота им и те са й споделяли най-съкровените си мисли. Сега Уеър живее в Австралия и освен писател е и личен съветник за житейски растеж.
„Хората израстват много, когато са изправени пред собствената си смърт. Някои промени са феноменални. Макар всички да минават през различни емоции - отричане, страх, гняв, разкаяние, приемане, те до един се помиряват със себе си преди да си отидат”, казва бившата медсестра.
В книгата си тя описва Топ 5 на нещата, за които хората съжаляват, когато са на смъртно легло.
1. Бих искал да имах смелостта да живея живота си както аз искам, а не както очакваха другите
Това е най-честото съжаление на всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е към края си и погледнат назад към него, те лесно виждат колко много са неосъществените им мечти. Повечето хора не са изпълнили и половината от тях, осъзнавайки, че това се дължи на избора, който са направили.
2. Иска ми се да не работех толкова усилено
Това казват повечето пациенти от мъжки пол, които умират. Те са пропуснали младостта си, възможността да се радват на децата си и на компанията на партньорката си. Жените понякога също съжаляват за това, че са работели твърде много.
Чрез опростяване начина ви на живот и вземане на съзнателен избор, може да се окаже, че не се нуждаете от дохода, който си мислите, че ви трябва, за да живеете. Ако имате повече свободно време, щяхте да сте по-щастливи и по-отворени към нови възможности.
3. Иска ми се да имах смелостта да изразявам чувствата си
Много хора потискат чувствата си, за да се запазят мира с другите. В резултат на това те се задоволяват с посредствено съществуване и никога не са развили докрай възможностите си. Освен това, горчивината и негодуванието може да са причина за много болести.
Ние не можем да контролираме реакциите на другите. Ако все пак успеем да преодолеем начина, по който те първоначално да реагират, ако им говорим честно, можем да изведем връзката на съвсем ново и по-здравословно ниво.
4. Иска ми се да общувах повече с приятелите си
Много хора, умирайки, си спомнят за старите си приятели и съжаляват, че не са прекарвали повече време с тях. Заради работа или други ангажименти те не са им отделяли достатъчно време и си спомнят за тях чак на смъртното си легло.
Не е лесно да се съхранят приятелствата при натоварения начин на живот, който водим. Но когато сте изправени пред наближаващата смърт, физическите подробности от живота отпаднат. Тогава хората започват да държат на неща, които са далеч от финансовото благополучие и финансовите придобивки. Те разбират, че най-важното се свежда до любов и взаимоотношения.
5. Трябваше да си позволя да бъда по-щастлив
Това е изненадващо признание, тъй като много хора до самия си край не осъзнават, че щастието е избор. Те са в коловоза на изградени стари модели и навици и не смеят да напуснат „удобството” им, за да се отдадат на нови емоции. Страхът от промяна ги кара да се преструват пред себе си и другите.
Когато сте на смъртно легло, изобщо няма значение какво мислят другите за вас. Животът е избор. Това е твоят живот. Избирайте съзнателно, избирайте мъдро, изберайте честно. Изберете щастие.
