Инсултът е изключително опасно клинично състояние и за съжаление много често.
Но въпреки широкото му разпространение, има какво още да се желае по отношение на осведомеността на хората за неговите симптоми и особености.
И сама по себе неинформираността също се явява рисков фактор, тъй като хората, изложени на най-голям риск от инсулт, е възможно дори и да осъзнават наличието на какъвто и да е здравословен проблем.
Именно поради тази причина е важно да не ставаме жертва на опасните заблуждения за това клинично състояние.
Мит №1
До 50-годишна възраст не трябва да се опасяваме от това, че може да ни сполети инсулт
Ако вярваме, че мозъчният удар спохожда предимно хора в много напреднала възраст, то означава, че се излагаме на допълнителен риск.
За съжаление, времената, когато това клинично състояние беше типично за дълбоката старост, безвъзвратно са отминали.
Днес в 11% от случаите инсултът засяга хора, които не са достигнали дори 45-годишна възраст. Освен това отделни случаи ежегодно се регистрират и при много млади хора.
В редки случаи мозъчен удар може да се случи и в детска възраст. Затова въпросът за профилактиката на това опасно клинично състояние стои пред всеки човек независимо на каква възраст е той.
Мит №2
Предразположеност към инсулт – наследствен фактор и нищо не е в състояние да ни помогне
Това погрешно убеждение има две страни, но и двете крият в себе си опасности.
От една страна са тези, които вярват, че инсултът е наследствено заболяване и са предразположени към него поради своя произход и са убедени, че каквито и профилактични мерки да вземат мозъчният удар рано или късно ще ги „застигне“ и съответно пренебрегват препоръките за превенция.
От друга страна са тези, които вярват, че щом нямат фамилна анамнеза за инсулт от своите родители, не са изложени на риск и съответно също пренебрегват правилата за превенция.
Всъщност, човек не наследява предразположеност към инсулт, а само особености на сърдечно-съдовата си система.
И тези характеристики трябва да бъдат взети под внимание при планирането на начина на живот и неговите компоненти като хранителни навици и двигателна активност.
Все пак важно е да се напомня, че инсултът е болест на вредните навици и неправилен начин на живот и до голяма степен е в зависимост от други съпътстващи заболявания.
Затова проследяването на здравословното състояние, профилактика на заболяванията чрез правилно хранене и подходящ режим на двигателна активност и отказ от вредните навици – са основните начини за предотвратяването на инсулта и те са много по-ефективно предпазно средство от добрата наследственост.
Мит №3
Инсулт означава инвалидност
В действителност инсултът често се последва от загуба на определени функции на организма. Но да се счита инвалидността за неотменима последица на заболяването е напълно ненужно.
Важно е да сме наясно и да разпознаваме признаците на инсулт и незабавно да търсим лекарска помощ.
Подходящата терапия за възстановяването на кръвообращението в засегнатите мозъчни тъкани или съответно спиране на кръвоизлива, значително снижава риска от нарушения във функциите на човешкия организъм.
Мит №4
Инсултът – това е кръвоизлив в мозъка
Механизмът на развитието на инсулта не е напълно изяснен. Но в 80% от случаите инсултът е исхемичен, тоест нарушено е кръвоснабдяването на части от мозъка в резултат на образувал се тромб и само 20% от случаите инсултът е хеморагичен.
Мит №5
Съвременната медицина намалява риска от инсулт
Разбира се, научните изследвания в областта на медицината в последните години бележат изключителен напредък, дори наскоро се установи, че веднага след като невроните умират поради липса на кислород по време на инсулта, те биват заменяни от стволови клетки от гръбначния стълб, които постепенно се диференцират в нови неврони.
Но въпреки това основен фактор за намаляване на риска от инсулт си остава профилактиката, изразяваща се в правилен режим на хранене и достатъчна двигателна активност.
