ᐉ 5 признака, че сте "дете на Чернобил"

Така условно учените наричат хората, за които темата с аварията в Чернобилската атомна електроцентрала е станала толкова болезнена, че макар и лично да не ги е засягала, в детството е предизвиквала много негативни емоции.

Проверете себе си по нашите подсказки. Всеки от тези признаци може да има друг произход, но ако за вас са характерни повечето от тях, е добре да се замислите.

1. Информацията за Чернобил ви плаши и дразни

Информацията около а атомната централа се възприема като травмиращ фактор, дори и ако са минали десетилетия. Още повече, че колкото и време да минава – неприятните усещания са още по-силни, когато стане въпрос за самото произшествие.

В нашия случай – за Чернобил. Ако пък същевременно логическото мислене надделява, тогава възникват натрапчиви мисли за аварията. Обикновено се маскират под размисли за други хора.

Ако чувайки за годишнината, си представяте всичко в най-черни нюанси – ликвидатори в болницата, онкологично болни, симптоми на лъчева болест, и не можете да се откъснете от тези образи, това не е просто състрадание.

Вторият вариант е болезнената реакция при емоционалните хора, които ще избягват дразнителите, ще протестират против всяка информация. Ако бързате да превключите новинарския канал, когато стане дума за аварията в Чернобил, ако темата не ви е просто безразлична, а ви дразни вбесява, това също не е просто.

2. Преследва ви страха, че ще се разболеете от рак

Радиацията и онкологията бяха свързани веднага. Дори децата тогава разбраха какво е това рак. Проблемът е в това, че през 90-те години вече беше известно 50-годишно изследване на 100 хиляди души, преживели атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки.

Там учените стигнали до заключението, че ракът е единствената причина за повишената смъртност. Така ли е това или не, колко по-малко случаи на рак би имало, ако беше се случила аварията в Чернобил, е изчисление, с което се затрудняват, дори и учените.

Бившият съветник по радиацията на СЗО Кит Бевърсток смята, че Чернобил е станал и ще стане причина за смъртта на 60 хиляди души от рак. Но обективните рискове са едно, а фобиите не лекуват със статистика.

Според специалистите хората, които в детството психически са се травмирали от Чернобилската авария, вече са преодолели своя страх от онкологичните заболявания, и вече не го свързват с радиацията.

Страхът от изследвания, ужасът при откриване на новообразувания, потенциално способни да се изродят в злокачествени – понякога белезите и папиполимет плашат до припадък, желанието за избягване на разкази на онкологично болни, дори и ако са завършвали оптимистично.

3. Боите се от безплодие и раждане

Тази точка е за нежния пол. Първоначално се смяташе, че последствията от малки дози намаляват женската фертилност, макар и тази версия да беше по-късно опровергана.

Между впрочем и без психическа травма у младите жени се отключва древен инстинкт, който е известен и на по-малките ни братя – нежеланието за размножаване в опасни условия.

Това може да превърне в решение на жената да стане чайлдфрии – ако освен убежденията бъде примесен и много негатив, преувеличен страх от раждането или неосъзната съпротива – безплодие по неустановена причина.