Учени откриха гени, свързани с формирането на интелекта.
За формирането на интелекта отговарят най-малко 52 гена, установиха учените, след анализ на генома на почти 80 хиляди души.
Но фактори като образование и начин на живот също оказват влияние.
Учените отдавна се интересуват до колко интелектът е обусловен генетично.
Проведеното изследване за първи път показва, че съществуват най-малко 52 гена, които оказват влияние на формирането на интелекта.
В речниците този показател се определя като бързо усвояване на нови умения и справяне с непознати ситуации.
А също и способност за използване на знания за промяна на заобикалящата среда и за абстрактно мислене.
Това са доста широки определения, дори животните често демонстрират описаните качества.
Те търсят, събират храна, спасяват се от хищници, делят задълженията си в група.
Слоновете, маймуните и някои други животни също демонстрират зачатъци на емпатия и могат да се погрижат за други членове на общността.
Всичко това повишава техните шансове за оцеляване.
Първоначално с помощта на интелекта човек е търсел решения на проблеми, възникващи при взаимодействие с околната среда.
Но по-късно с развитието на умствените способности успяваме да разработим превантивни мерки, предотвратяващи самото възникване на подобни проблеми.
Едно от ключовите различия на интелекта на човека от този животните е способността за промяна на заобикалящия свят, например, отглеждане на животни и култивиране на растения.
А след като проблемът с осигуряването на хранителни ресурси е бил решен, хората са започнали да развиват и други свои навици.
На формирането на интелекта влияят множество фактори, от достъп до информация до генетични особености. Върху последните се съсредоточават и изследователите.
Учените работели с фактора на общия интелект.
Това е противоречив, но разпространен и доста универсален конструктор, насочен към откриването на общото в тестовете за интелекта.
Изследователите анализирали 13 по-ранни изследвания, в които били събрани данните за генома на 78 хиляди души.
Авторите на изследването търсели сред тези хора гени, които биха могли да влияят на развитието на интелекта.
Започнали с пълногеномно търсене на асоциации – метод, свързващ геномните варианти и фенотипните признаци. Обикновенно еднонуклеотидни полиморфизми /ЕНП/.
Това са различия в ДНК последователността с размер от 1 нуклеотид.
С този метод изследователите успели да разграничат 336 значими ЕНП.
Но болшинството ЕНП се оказват в некодиращите области на ДНК.
Това означава, че насочват към част от ДНК, която може да регулира експресията на гени, но същевременно самият регулируем ген е неизвестен.
Така се затруднява интерпретацията на резултатите, затова и авторите на научния труд допълват изследването с асоциативен анализ, който изчислява влиянието на множество ОНП върху гените.
И с негова помощ определят конкретни гени, с които ОНП са свързани.
Учените обединили двата метода и свеждат количеството на значимите за развитието на интелекта гени до 52.
При 12 от тях връзката е била установена предварително.
Установило се, че гените, оказващи най-силно изразено влияние, играли също и важна роля върху регулацията на развитието на нервната система и апоптозата.
Или механизъм за програмирана клетъчна смърт.
Един от най-значимите ЕНП е бил установен в гена FOXO3, отговарящ за сигналните функции на инсулина, свързани с апоптозата.
А най-силно асоциираният ген се оказал CSE1L, отговарящ за апоптозата и пролиферацията на клетките.
Авторите на анализа, дори не са и предполагали, че изобщо ще открият нещо.
