От древни времена хората са обичали да дъвчат.
Древните гърци - смола от мастиково дърво, маите - каучук, сибирците - смола от иглолистната лиственица, а в Индия - смес от ароматични листа.
Всички тези "дъвки" са придавали на дъха аромат и свежест, отстранявали са неприятните миризми, почиствали са зъбите, масажирали са венците или просто са оставяли приятен вкус в устата.
Но всичко това е предистория, а историята на дъвката е започнала на 23 септември 1848 г., когато за пръв път в света се появила фабрика за нейното производство.
Основателят на фабриката - Джон Къртис, правел дъвката от смолата на хвойново дърво с добавка на ароматизатори. Но първият опит да се произведе дъвка в промишлен мащаб е нямала успех.
На 5 юни 1869 г. един зъболекар от щата Охайо патентова своя рецепта за дъвка. А 2 г. по-късно Томас Адамс получава патент за изобретение - инсталация за производство на дъвка. Именно в неговата фабрика 17 г. по-късно е пусната знаменитата дъвка "тути-фрути", която завладява цяла Америка.
Оттогава дъвката е претърпяла много метаморфози, променяла е цвета и вкуса си, произвеждана е във вид на топчета, кубчета, пластини и до наши дни остава много популярна.
Но знаем ли доколко дъвката е полезна и доколко вредна? Специалистите са на различни мнения по този въпрос, често пъти много противоречиви. Ето и някои от най-любопитните твърдения по адрес на дъвката.
Дъвката помага за отслабване
Дъвката помага да се отървем от излишните килограми. Американски учени са открили, че процесът на отслабване се стимулира от дъвката, тъй като тя ускорява обмяната на веществата с цели 19%.
Дъвката също така потиска апетита - дъвченето стимулира нервните окончания, които предават сигнал до този център в мозъка, който отговаря за ситостта.
Дъвката влияе върху паметта
За влиянието на дъвката върху паметта се водят активни спорове. Психолозите от Англия са установили, че дъвката влошава кратковременната памет, която е нужна за моментната ориентация. Човек може бързо да забрави цената на стоката, която току-що е държал в ръцете си, или пък да не може да намери ключовете си.
От друга страна учените от Университета в Нюкасъл, САЩ, считат, че при дъвченето се повишава активността, отговаряща за паметта , увеличава се производството на инсулин и честотата на съкращенията на сърдечния мускул.
До същия извод са стигнали и японските изследователи. По време на експеримента, дъвченето на дъвка е скъсило времето, за което участниците е трябвало да изпълнят определена задача. Те се справили с нея 10% по-бързо от тези, които не са дъвчели дъвка.
Дъвката е полезна
По време на дъвчене на дъвка се засилва отделянето на слюнка, което способства за почистването на зъбите. В същото време се извършва масаж на венците, който в определена степен се явява профилактика на парадонтозата.
Дъвката не бива да се дъвче повече от 5 минути и то само след хранене
До такъв извод са стигнали специалистите, тъй като смятат, че по-дългото дъвчене води до излишно отделяне на стомашен сок, което от своя страна може да доведе до язва на стомаха и гастрит.
Дъвката не заменя миенето на зъбите
Стоматолозите са уверени, че не бива да се заменя миенето на зъбите с четка с дъвчене на дъвка. Дори и да нямате четка под ръка, то по-добре е да изплакнете устата с вода.
Дъвката не защитава от кариес
След като кариесът се появява не само по дъвкателната повърхност на зъбите, но и в междузъбните пространства, то тогава няма никаква полза от дъвката, смятат стоматолозите.
Дъвката уврежда зъбите
Дъвката не е полезна за зъбите, тъй като унищожава пломбите, коронките и мостовете, посочват някои стоматолози.
Те се аргументират с това, че дъвченето има огромен механичен ефект върху зъбите, то въздейства върху тях и химично чрез слюнката, смятат специалистите, тъй като предразполага към увреждане на емайла.
