Кои са 7-те вредни навици на родителите, които пречат на децата да станат лидери, когато пораснат – на собствения си живот и на големи предприятия?
1. Не позволяват на децата си да рискуват
Живеем в свят, в който ни предупреждават за опасностите на всяка крачка. И ние правим всичко възможно, за да защитим децата си.
В края на краищата това е нашата работа. Изолираме ги от здравото рисковано поведение, и това им оказва обратен ефект.
Децата, които не си играят на улицата и никога не са си обелвали коленете в асфалта, развиват безброй много фобии. Те трябва поне няколко пъти да паднат, за да разберат, че всичко това е нормално.
Тийнейджърът е необходимо да се раздели със своето гадже, за да се научи да цени емоционалната си зрелост, която е необходима за дълги отношения.
Ако родителите напълно изключат риска от живота на своите деца, то ние много скоро ще видим в нашите подрастващи лидери високомерие и ниска самооценка.
2. Твърде бързо идваме на помощ
У съвременното поколение млади хора не се развиват определени житейски навици, които децата са придобивали преди 30 години, защото през цялото време възрастните се намесват и решават проблемите им.
Когато твърде бързо им идваме за подкрепление и злоупотребяваме с помощта, ние отнемане на децата си възможността да се научат да се ориентират в трудни ситуации и самостоятелно да решават своите проблеми.
Този начин на възпитание често изпуска основният принцип на лидерството – умението да се решават задачи без странична помощ.
Рано или късно децата свикват, че винаги ще бъдат спасявани – Ако не мога да направя нещо, както трябва, то възрастните ще ми помогнат да оправя всички неблагоприятни последствия.
В реалността светът не работи съвсем така и не позволява на децата да станат компетентни възрастни.
3. Твърде бързо изпадаме във възторг
Представата за важността на самооценката за първи път се обсъжда още, когато Бейби-Бумърите били деца, но се установява в образователната система едва през 80-те години.
Убеждението – „ти винаги си победител“ кара децата да се чувстват специални. Но изследванията показват, че този метод предизвиква неочаквани последствия.
С течение на времето децата разбират, че само техните майка и баща ги смятат за гениални. И повече нищо. Те започват да се съмняват в обективността на своите родители.
Тази незабавна подкрепа радва, но е далеч от реалността. Когато постоянно изпадаме във възторг и не обръщаме внимание на лошото поведение, ние учим децата си да мамят, да преувеличават да бягат от трудностите в живота.
4. Поддаваме се на угризенията на съвестта
Детето ви не е длъжно да ви обича всяка минута, тъй като може да преживее разочарование, но то няма да успее да се справи, ако го разлигавяте.
Затова не се бойте да му казвате „не“ или „не сега“. Само така те ще се научат да се борят за това, което ценят и което действително им е нужно.
5. Не практикуваме това, което проповядваме
Като родители ние сме длъжни да служим за образец на начина на живот, който бихме искали да водят нашите деца.
Бидейки глава на семейство, можем да започнем с това, че винаги трябва да казваме истината – лъжата за спасение винаги се разкрива и бавно разрушава характера.
Покажете на децата си какво означава да работите самоотвержено и с удоволствие. Търсете начини да правите нещата по-добри, и децата ви ще го забележат.
