Комплексът за малоценност е състояние, в което страдащият перманентно вярва, че е несъизмерим с другите хора и те са по-добри от него. Засегнатият е човек с ниска самооценка. Мисълта, която се крие за комплекса за малоценност, най-общо може да се изрази като “Аз не съм достатъчно добър”.

В даден момент от живота си поне 95% от хората преживяват подобни настроения, но при страдащия от комплекс за малоценност сравняването с другите поставянето на собствената личност на второ място е перманентно състояние.

Основата на всичко: Аз не съм достатъчно добър!

Повечето от нас в даден момент или в определени ситуации се чувстват неуверени, считайки, че не притежават нужните качества за нещо. В този ред на мисли определено количество неувереност може да се опише като масово сред обществото или “нормално”.

Забелязвайки слабото място, ние бихме могли да поработим върху него за да се почувстваме по-уверени и силни. Промяната започва от вътре и тя се изразява в това да спрем да се страхуваме, че ще загубим нещо, защото ако този страх е постоянен, ние никога нищо няма да получим и в нищо няма да победим.

Нормално е да има ситуации, в които да нямаме практика или да не сме достатъчно подготвени на академично ниво, но това не е комплекс за малоценност. За комплекс говорим, когато в съзнанието ни бъде овладяно, че не сме достатъчно добри.

Водени или по-скоро спирани от страховете си, ние можем да предприемем действие или линия на поведение, която цялостно ни пречи да живеем живота си хубаво и щастливо.

На практика, инстинктът да се сравняваме всъщност е част от естествения подбор и е другото лице на инстинкта за оцеляване. Всъщност егото жадно се нуждае именно вие да сте най-добри във всичко и когато зациклите с нещо, то ви нанася болезнен шамар.

В действителност, не винаги е лошо човек да изпита определено ниво на несигурност. Това може да ви накара да свършите работата си по-прецизно, по-качествено, с повече внимание. Ако обаче ви пречи като цяло да се захванете с нещо, то това вече е проблем.

Признаци на комплекс за малоценност

1. Прекалена чувствителност към мнението на другите хора

Много ли сте чувствителни към това, което говорят и мислят другите за вас? Когато някой отправи критичен коментар към вас кара ли ви това да се почувствате малки и незначителни? Кара ли ви това да се чувствате неуверени? При всичко това в главата ви започва да бие камбаната, че не сте достатъчно добри. Очевидно приемате прекалено лично мнението на чуждите хора.

2. Социална изолация

Предпочитате да се оттеглите от тълпата, защото когато сте сред много хора може да започнат да ви сравняват с другите и така ще стигнат до извода, че (по ваше мнение) вие сте нещо по-малко от останалите и ще си проличи колко сте незначителни. Мразите всички форми на сравнение.

3. Търсене на вина

Тъй като вие така или иначе вече се чувствате неприятно по отношение на самите себе си, най-вероятно имате и доста набито око за грешките на останалите. Истински детектор.

Много бързо намирате кой, как и с какво се е провалил. Подсъзнателната цел е да накарате и другите да се чувстват зле. Тъй като не намирате никакъв начин да се почувствате по-важни, по-лесно е да накарате другите да се чувстват зле и така вие да се почувствате “по-големи” до тях.

4. Поставяте своите нужди най-накрая

Страдайки от комплекс за малоценност, вие имате подсъзнателното желание да оставите собствените си нужди на последно място. Дори понякога забравяте за себе си. Това може с времето да ви накара да натрупате гняв.

5. Силна необходимост от комплименти

Комплиментите ви изпълват с радост и гордост, карат ви да се чувствате много добре. Всъщност имайки комплекс за малоценност, вие се нуждаете от ласкателства и ако не ги получавате започвате да се чувствате зле.

Опитвате се да угодите на всички и по този начин се надявате да чуете потвърждение за това колко сте ценни. Когато ви похвалят, вие се чувствате на седмото небе, а самочувствието ви е временно напомпано.

6. Неистов страх от публични изяви

Друго лице на комлексът за малоценност се изразява в страха от представяне, говорене пред хора, дори състезания от сорта на кандидатстудентски изпит.

7. Отлагането

Липсва ви мотивация да свършите много неща, защото не вярвате във възможностите си да се справите. Нищо не може да ви раздвижи и да ви накара да станете от дивана.

В собствените си представи вие не можете да направите нищо, защото считате, че колкото и да се стараете, няма да ви се получи. И понеже не влагате никакви усилия, накрая така и става.

Всичко е въпрос на възприятие

Комплексът за малоценност произтича основно от вашето възприятие и е по-скоро ваша илюзорна представа, от колкото действителност. Вие си правите изводи въз основа на оценката си от предишен опит. Много често тази оценка е твърде прибързана. Тя не е основана на значителен опит, а това я прави фалшива и лесна за повлияване.

Когато имате комплекс за малоценност, ниската самооценка ви тормози истински. Много е вероятно да предприемете компенсаторни модели на поведение, така че можете психически да компенсирате разликата. Комплексът за малоценност може да доведе хората до депресия, изолация и дори самоубийство.

За щастие, е възможно да се преодолее подобен комплекс. Достатъчно е да изпитате по-голяма свобода, щастие и мир. С времето започвате да опознавате убеждението, което стои зад вашите емоционални смущения и пасивно поведение. Постепенно ще оставите мисълта, че "не сте достатъчно добри" да си върви, но това ще стане когато опознаете по-добре себе си.