Може би се чувстваш доста съдържателна личност – имаш много приятели, или важна работа, или наистина голяма кола.
Но може би бил по-скромен, ако знаеше, че всичко това, което ти изброихме – приятелите, офисът, наистина голямата ти кола, самият ти и дори наистина невероятното, цялата Вселена са почти изцяло, 99.999999% празно пространство.
Ето и каква е причината за това. Размерът на атома зависи от средното разположение на неговите електрони, което пък прави аморфно пространството между ядрото и външната обвивка на атома.
Ядрата са около 100 хиляди пъти по-малки от своите атоми.
Ако атомните ядра бяха с размерите на фъстък, то атомът щеше да е колкото игрище за бейзбол. Представете си да загубим цялото празно пространство вътре в нашите атоми, тогава всеки от нас би се побрал в частица прах, и цялото човечество било се събрало в едно кубче захар.
Откъде тогава идва нашето тегло?
Енергия! На първично ниво сме създадени от атоми, които пък се състоят от електрони, протони, и неутрони.
И дори на още по-базово, и може би наистина на най-основното ниво, тези протони и неутрони, от които се състои по-голямата част от нашата телесна маса, са изградени от трио от фундаментални частици, наречени кварки.
Но масата на тези частици се изчислява на едва няколко процента от масата на протоните и неутроните, а глуоните, които са нещо като лепило на кварките, са напълно безтегловни.
Голяма част от учените смятат, че почти цялата маса на нашето тяло идва от кинетичната енергия на кварките и силата на привличане на глуоните.
Щом като всички атоми във Вселената са почти изцяло празно пространство защо тогава всичко на пипане изглежда твърдо и масивно?
Теорията за „слепените“ празни атоми, от които се състоят нашите тела, а също и сградите и дърветата може би е малко объркваща.
Ако нашите атоми са предимно празно пространство, защо не можем да преминаваме през всичко като някакви призраци в призрачен свят?
Защо колите не пропадат по пътищата, и през центъра на Земята, да се появяват на другата страна на планетата.
Защо ръцете не преминават свободно, когато се здрависваме с някого, а срещат подадената ни ръка и се сблъскват с нея?
Време е да преразгледаме значението на празно пространство, защото се оказва, че пространството никога не е наистина празно.
То винаги е изпълнено с цяла съвкупност от, така да се каже, добри неща, сред които вълновите функции и невидимите квантови полета.
Празното пространство в един атом може да се сравни с електрически вентилатор с въртящи се перки. Когато вентилаторът не е включен, може да се каже каква голяма част от вътрешността му е празно пространство.
Безопасно можем да си сложим ръката в пространството между перките и да завъртим пръстите си в нищото, тоест в празното пространство.
Но когато вентилаторът е включен , е съвсем различно. Ако сме достатъчно глупави да си вкараме ръката в същото това празно пространство, същите перки безмилостно ще преминат през тях и последствията на ръката със сигурност ще са доста неблагоприятни.
Технически електроните са точкови източници, което означава, че нямат обем. Но имат нещо, наречено вълнова функция, която заема една значителна част от атома.
И защото квантовата механика трябва да е призрачна и объркваща, трябва да кажем, че малките електрони са едновременно навсякъде в пространството.
