Агресивното поведение на малки деца – това е доста разпространено явление.
Физическата агресия може да се разпространи както към роднини и близки познати, така и към напълно непознати хора. А също понякога и върху животни или неодушевени предмети.
Сблъсквайки с това неприятно явление, родителите често не разбират как да реагират на него
Във всеки случай преди да се внедри собствена линия на поведение, родителите следва да обмислят причините за подобни детски сривове.
А за децата до предучилищна възраст са обусловени от достатъчно обективни причини:
- Липса на навици на вербално общуване;
- Недоразвитост на социалните връзки;
- Неумение за контрол на инстинктивните реакции;
Психическото и социалното развитие на детето в тази възраст едва сега започва. То не знае и не разбира как да реагира на определени ситуации.
Изразяването с думи на страх, гняв, недоволство или просто оплакването от физическа умора, всичко това е недостъпно за малките деца.
Но емоциите излизат навън и това се превръща в тласъци, удари, ухапвания, хвърляне на вещи, крясъци и прочие неприятни проявления.
Как не трябва да реагират родителите?
Младите родители често не знаят как да реагират. Особено ако това е първо дете. Не виждат причините за подобно агресивно поведение, възприемат го като проявление на необосновани капризи.
В крайна сметка основен метод за въздействие е наказанието, прерастващо в ответна агресия.
В опитите си да накажат агресивното дете родителите започват да бият шамари, а понякога прилагат и по-строго физическо въздействие.
Стремят се да научат детето, че неговият удар се последва от ответен такъв. Предполага се, че страхът от физическо наказание е достатъчно сдържащ фактор за детето.
Но не се взема под внимание важната особеност на развитие на детето в толкова ранна възраст.
То просто не е в състояние да анализира ситуацията, да построява причинно-следствените връзки и да мисли в перспектива.
В ранна и предучилищна възраст кората на главния мозък, отговаряща за подобни логически вериги, на практика не е развита.
Детето просто не е в състояние да стигне до мисълта, че за подобно поведение задължително следва наказание. И съветите детето просто да се нашамари се оказват неефективни и дори вредни.
С времето от собствения си опит то осъзнава, че физическата сила кара другите да се подчиняват.
В този случай родителите са по-силни, те го подчиняват на собствената си воля, използвайки физическа сила и го карат да правят нещо въпреки желанието си.
В резултат детето може да възприеме това като модел на поведение по отношение на тези, които са по-слаби от него.
Как да се контролира поведението на децата?
Доста често родителите разбират как следва да реагират, но не знаят какво именно трябва да се направи в такава ситуация.
Психолозите препоръчват множество методики. Следва да се прилагат в зависимост от индивидуалните особености на детето и неговите взаимоотношения с възрастните в конкретното семейство.
Едно от основните проявления – контрол. Ако майката знае, че детето е склонно към физическа агресия, желателно е да се държи под постоянен визуален надзор в момента, когато до него са и другите деца.
Агресивното дете не трябва да остава с тях насаме насаме, без надзор от възрастните. Вземете го със себе си, когато излезете в кухнята от общата игрална стая.
Понякога обикновения надзор и визуалният контакт се оказват недостатъчни.
