Акатизия – това не е болест, а синдром, при който човек не може дълго време да стои в едно и също положение и да прави постоянно повтарящи се движения.
За първи път терминът се появява през 1901 г., тогава това състояние е описано от чешкият психиатър Ладислав Хасковец.
Днес лекарите са диференцирали акатизията от други двигателни нарушения и я разглеждат като страничен ефект от приема на антипсихотични лекарства.
Как се появява този симптом или може да се избегне?
Симптоми на акатизия
Това е повишена двигателна активност, повтарящи се монотонни движения.
Често това се изразява в постоянна смяна на позата.
Човек не може да седне или да се застои на едно място.
Кръстосва крак връз крак, може да почуква с ток, танцува, пружинира.
Акатизия се проявява и в повтарящи се движения на ръцете и много други.
Лекарите описват различни признаци на синдрома и не отбелязват, че при всеки пациент се открива свой набор от симптом.
Не трябва да плашим акатизията с разстройство на стереотипните движения, което често възниква при деца и тийнейджъри на фона на увреждане на централната нервна система.
При акатизия двигателната активност е осъзната, за разлика от разстройствата на стереотипните движения.
При тях човек не контролира своите действия, може да се удря в стената или да си навреди.
Синдромът се характеризира не просто с невъзможност да се стои на едно място, а с потребност от постоянно движение.
Това е причината моторната симптоматика да е само част от проявленията на патологическото състояние.
Психиатрите отбелязват, че при акатизия се откриват и други признаци на патологията – поведенчески, психоемоционални проявления.
Сред тях са:
• Вътрешен дискомфорт – невъзможност за отпускане и постоянно напрежение;
• Чувство за тревога и страх;
• Пристъпи на паника;
• Раздразнителност;
Причини за акатизия – лекарства невролептици
Както вече се спомена, акатизията се характеризира като страничен ефект от приема на някои невролептици.
Препаратите се назначават при шизофрения, биполярно разстройство и други психически заболявания.
Особено често състоянието се описва при болни, които приемат класически антипсихоптици.
Най-голяма е вероятността от развитие на страничния ефект в началния етап на приема на новото лекарство и в случаите, когато на болния рязко се увеличава дневната доза.
Днес не е известен самият механизъм на възникване на тази натрапчива потребност от движение.
Но лекарите са на мнение, че това е свързано с блокиране на допаминовите рецептори и нарушаване механизма на освобождаване на хормона от нервни окончания.
А това на свой ред води до нарушаване на концентрацията на хормона в кръвта.
Най-често медиаторът допамин се споменава като хормон на щастието, но има и други функции.
И по-точно отговаря за двигателната активност.
Именно на фона на дефицит на допамин възникват характерните проявления на болестта на Паркинсон и синдрома на неспокойните крака.
В полза на тази теория са и поведенческите симптоми на акатизия – страх, тревожност, раздразнителност, класически проявления на недостиг на хормона на щастието.
Нови лекарства при психични разстройства
Акатизията е достатъчно опасен страничен ефект.
За хората с болна психика тази потребност от постоянно движение често провокира безсъние и силна умора, а у пациентите могат да се появят суицидални мисли.
Самото състояние се отразява силно неблагоприятно, хората често самоволно прекратяват прием на необходими препарати, а това задълбочава основното заболяване.
