Детето предпочита да ходи на пръсти? Родители и прочие роднини често започват да бият тревога – казват, че това е симптом на проблеми с организма, и с тях трябва да започнем да се борим.
Ужасни неврологични заболявания и прочие ортопедични патологии грозят детето, което не стъпва на пети, когато ходи. Масло в огъня добавят и някои специалисти, искрено убедени, че децата не са здрави и назначават лечение.
Детето ходи на пръсти – норма или патология?
В повечето случаи тази походка на децата е нормална за възрастта. Как да определим, че детето попада в нормалното болшинство? Има редица основни признаци.
- Детето се развива според възрастта и без отклонение от нормата. То е здраво физически и неврологично, временни инфекциозни заболявания – простуди, остри вирусни инфекции, чревни разстройства и кризи в поведението не се смятат за отклонение;
- Ходенето на пръсти възниква периодично, детето може да стъпва на цяло стъпало без усилия и болка;
- Нарушения на координация на движението липсват, децата падат и се катерят по предмети не по-често от връстниците, а коленете по време на ходене не са свити;
- По време на ходене на пръсти стъпват и на двата крака едновременно;
- Грубата моториката на детето е в норма и постоянно прогресира – учи се да ходи по стълби, да бяга, да скача, продължително спиране в развитието на уменията няма;
- Ако всичко сочи към общата норма при детето, то ходенето на пръсти се отнася към идиопатичните явления, тоест защо малкото стъпва точно така, а иначе – е неразбираемо, но това не е признак на отклонение;
Защо децата ходят на пръсти?
Умната дума „идиопатично” не успокоява родителите. Детето все пак стъпва на пръсти, макар и да е видимо здраво. Защо тогава прави така?
Специалистите имат 2 обосновки на това явление:
- Децата се намират в етапа на бурния растеж и развитие на всички системи на организма. Това е нормално, когато органите и тъканите все по-често се учат да взаимодействат помежду си. И в случай на ходене на пръсти именно това се случва – нервната система и отговорът на мускулните тъкани тренират да действат заедно. Колкото повече тренировки – толкова по-бързо и успешно завършва процесът, и детето започва да ходи и да стъпва на цялото стъпало;
- За малките деца не е лесно да се научат да ходят, особено ако се отчете, че при раждането мускулите на детето са слабо развити, и тренировката трябва да започне от бедрената част на крака, впоследствие и глезена. Тези зони са най-развити, затова първоначално мускулите на глезена поемат върху себе си цялото натоварване, помагайки на стъпалото да укрепне. А това означава, че на децата им е по-лесно да ходят на пръсти.
Ходенето на пръсти след прохождане е по-скоро наследствено явление. Често при децата, които ходят на пръсти по неизвестни причини, родителите или техни близки роднини са ходили по същия начин.
Кога ходенето на пръсти може да е признак на заболяване?
От някои лекари родителите могат да чуят, че ходенето на пръсти е признак на сериозни патологии. Наистина така се и случва – ходенето на пръсти се среща в синдромокомплексите на някои заболявания и отклонения в развитието.
Но трябва да се знае, че това е изолиран симптом, само ходенето на пръсти без допълнителни проявления, не се отнася към признаците на тези патологични състояния.