Прието да се смята, че всяко дете иска да общува със своите връстници.
Така то ще опознае околния свят и ще се научи да общува с хората.
Но съществуват и деца, която няколко часа могат да прекарат на тишина в четене на книга или събирайки конструктор, докато връстниците си играят помежду си.
Тяхното поведение понякога предизвиква недоумение у родители и други възрастни.
Стремежът към общуване с околните изглежда нормално и естествено.
Но при липса на интерес към подвижни и шумни игри няма нищо страшно, обикновено това е особеност на темперамента на детето.
1. Особености на детето, което няма нужда от много общуване
Смята се, че хората се делят на интроверти и екстроверти.
Но това деление е доста условно, тъй като чистите и яркоизразените типове не са толкова разпространени.
А тези, които обичат и да общуват, и да прекарват време насаме съвсем не са малко.
Не всички хора имат нужда денонощно да общуват с хора.
Но едни предпочитат контакт с голям брой хора, а други се стараят да ги избегнат.
Общителността в съвременното общество е показател за успешност.
Колкото повече хора има около нас, приятели, познати, за толкова по-успешни ни смятат.
Затова ако детето предпочита тихите игри пред шумните с връстниците, това може да разтревожи родителите.
Детето, което не изисква внимание към себе си и предпочитащо четенето или спокойните игри е, дори по-удобно за родителите, тъй като умее само да се забавлява.
Но в същото време не ги оставя чувството за тревога – защо то не общува с други деца, всичко ли е наред с неговата психика?
Как да разберем, че детето няма нужда много да общува?
• То може да остане дълго време без родителско внимание;
• За него далеч не е толкова важно общуването в шумна компания, по-скоро го дразни;
• Негативно се отнася към нахлуването в личното пространство;
• Не обича да разказва какво е правело през деня;
• Предпочита занятия, които изискват висока концентрация на вниманието – събиране на пъзели, конструктори, компютърни игри;
Навярно във всеки клас ще се намери ученик, който се интересува повече от ученето, отколкото от общуването, и който знае повече от съучениците си.
Подобно поведение не е отклонение от нормата, просто потребността от общуване на това дете е по-ниска, отколкото на останалите.
Необходимо ли е общуване за хората, които не обичат да общуват?
Мнението за необщителните хора като за неудачни затворници е лишено от основания.
Те общуват с хората, ходят на работа и посещават клубове по интереси.
Просто не са им интересни разговорите „за нищо” те предпочитат с тесен кръг хора.
Необходимостта от общуване за дълъг период от време води до загуба на ресурс, умора от комуникацията.
Това още веднъж потвърждава, че енергията на някои хора се изчерпва при необходимост от дълго общуване.
Както възрастни, така и деца имат пълното право да не пожелаят да общуват с връстници, ако не им е интересно с тях и липсват общи теми за разговор.
Да не искаш да общуваш често и по-много е също толкова нормално, колкото да искаш да бъдеш в центъра на вниманието и постоянно да говориш за себе си, което пък може да се определи за болестно състояние.