Все по-често желаем да прекарваме вечерите тихо и спокойно, все по-рядко ни се купонясва или желаем да посещаваме светски мероприятия? Това е нормално, така е замислено от природата. Защо се случва така?
Нормално ли е да ставаме по-затворени с възрастта
Много от нас забелязват, че с времето все повече се затварят в себе си и са готови все по-малко за активна социализация.
В горните класове и в университета повечето от нас са прекарвали всяка петък вечер и събота навън. Купонясвали сме с приятели, обикаляли сме по дискотеки. Това е нормално и за тези от нас, които са си по-затворени – интроверти.
Но след навършване на 30 години, плановете на повечето от нас за минимум социална активност петък вечер и през уикенда.
Интровертите не са единствените, които забавят ритъма на общуване. Всеки от нас може да посочи своя доста екстравертна приятелка, която също прекарва вечерите си у дома, със семейството.
Наистина ли ставаме все по-интровертни? Да, точно така. Когато остаряваме, наистина започваме да водим все по-уединен начин на живот.
Психолозите определят този феномен като вътрешно съзряване. С годините личността става все по-балансирана, това е подобие на вино, което узрява и същевременно старее благородно.
Когато оставяме юношеството зад гърба, се сдобиваме с все по-голяма емоционална стабилност, съзнателност и способност да се договаряме с другите.
Много от нас стават по-самодостатъчни, а за щастие вече е нужна доста по-малко социализация. И интроверти, и екстраверти с годините започват да получават удоволствие от спокойния живот.
Учените наблюдават процеса на вътрешно съзряване не само при хората. Такива изследвания са провеждани в Германия, Великобритания, Чехия и Турция, но и при маймуните, и по-точно при шимпанзетата.
Промени към по-добро
От гледна точка на еволюцията с възрастта интровертността е логична, закономерна и като цяло добра. И ето защо. Високото ниво на екстравертност способства за намиране на партньор, интимни отношения.
При повечето от нас най-голямата социална активност се пада на тийнейджърската възраст и юношеството. Активната социализация помага в младостта да си намерим половинка и да направим семейство. Тази задача ни е заложена от природата.
Впоследствие, към 30 години връзките ни са вече постоянни. Съответно, срещата с нови хора съвсем не е задължителна.
Ако целта на първата половина от живота е да намерим себе си и своето място в нея, то във втората е важно да се сдобием със смисъл от съществуването.
В младите години е трудно човек да бъде верен на един партньор и още повече да отглежда деца, като животът му е цял низ от купони. Затова и превръщането ни в интроверти е нещо положително, заради семейството, връзките и кариерата.
Интроверт се ражда и такъв си и остава
Тук има и важен нюанс. Силно се променят само личностните ни качества. Темпераментът остава непроменен. Това означава, че интровертът си остава такъв на 8, и на 80 години. А екстравертът, дори и да забави темпото с възрастта, винаги ще си остане такъв.
Тази идея се потвърждава от изследване, проведено от Университета Харвард. Психолози още през 2004 започват наблюдения на малки деца.
Учените записвали видео с реакциите на малките към непознати дразнители. Някои деца плачели и махали с ръце и с крака. Тази част от групата била много чувствителна към околната среда – високореактивна. Другите, при среща със същите дразнители оставали спокойни, определени са като нискореактивни деца.
Няколко години по-късно бил направен експеримент със същите доброволци, които вече били пораснали. Високореактивните деца, дори вече по-големи, са били по-внимателни и страхливи.
Нискореактивните оставали контактни и смели. Това потвърдило, че базовият ни темперамент не се променя, дори когато ние съзряваме.
Срещата на випуска – нагледно потвърждение
Да допуснем, че в горните класове сте били много интровертен тийнейджър – да кажем, 5-ти в класацията на най-затворените ученици в класа.
Сега сте пораснали и се чувствате много по-комфортно, но се станали по-затворен, заради възрастта.
Ако някога ви е харесвало да купонясвате веднъж седмично, то сега след 30 години, е достатъчно и веднъж месечно.
Когато отивате на среща на випуска по повод годишнина от завършването и забелязвате, че всички бивши съученици са забавили темпото, но тези, които са били екстраверти като юноши си остават такива.
