Вие случайно сте открили, че детето ви ви лъже. При това то ви е излъгало неведнъж, а прави това вече постоянно. Вие сте разгневени от това, но същевременно и объркани – навярно не всичко е наред, щом детето ви ви лъже. Ще се опитаме да разкрием какво е това детска лъжа и какво да правим с нея.
Когато 3-годишно дете казва, че то не е разляло водата или счупило чашата, това още не е лъжа. Детето знае, че е направило нещо, което ще огорчи неговата майка. Това е опит да се поправи стореното с помощта на думите, тъй като малките деца искрено вярват в тях.
В този случай това е отражение на магическото мислене на малките деца. Казвайки „аз не бях“, то вярва в своите думи. Ако детето види, че майка му не му се кара за всяко негово необмислено действие, то вече няма да чувства необходимост да използва израза „аз не бях“.
Разказвайки как е прекарало деня си, детето изведнъж започва да добавя абсолютно фантастични подробности. Това също не е лъжа, а разгръщането на неговата фантазия. Говорейки за това, детето може и само да вярва в своите измислици.
Детето напълно естествено си измисля въображаеми събития по време на игра. Това са безобидни фантазии. Те могат да станат дори полезни за развитието на творческите способности на детето.
Какво отличава лъжата от фантазията?
Психолозите смятат, че истинската лъжа е тази, която е произнесена напълно съзнателно с цел получаването на някаква изгода.
Ако детето лъже, какви са причините?
Детето иска да бъде по-добро, за да му се възхищават, но то не успява да го постигне. Тогава то започва да говори за това колко е добро, за неговата сила, смелост, ловкост и други. Въпреки че родителите и другите възрастни разбират, че това не е вярно, то продължава да се хвали.
Такава лъжа на детето по-често за това, че на него не му стигат любовта и привързаността от страна на родителите. Това е повод за размисъл за вашето отношение към детето.
На детето е необходимо да му се обясни, че го обичате такова каквото е и ще го обичате винаги.
Нужно е да му се поговори за това, че всеки човек има способности и те трябва да бъдат развивани. В тази лъжа е заложена възможността за развитие на личността. Просто е необходимо да се помогне на детето да развие своите най-добри качества.
Подобна ситуация е свързана с прекомерни очаквания на родителите от детето. Те желаят детето им да е отличен ученик, да се занимава със спорт и изобщо да прави всичко по-добре от останалите деца.
В резултат сравняват своя син или дъщеря с останалите деца, като не отчитат неговите способности и особеностите на неговия организъм.
Детето започва да лъже, за да обясни на родителите, че е оправдал техните надежди. Учителката му е написала двойка в бележника, защото не го харесва.
Не е успяло да вкара гол, защото някой го е бутнал или му е подал, както трябва. А съседското дете получава шестици, защото умее да се подмазва.
Родителите са длъжни да осъзнаят, че не трябва да изискват прекалено много от детето си. И да си спомнят какво са били те и какво са правили, когато са били на тяхната възраст.
