Ситуациите, когато детето постоянно нещо някъде забравя, днес не учудват никого. Такива деца има във всеки клас, и именно благодарение на тях училищните „бюра за забравени вещи“ към края на учебната година се превръщат в „планини от забравени вещи“.

Защо се случва това и можем ли да се борим с него?

Специалистите отбелязват, че проблемите със способностите за концентрация са се превърнали в истински бич за съвременното общество – хората от всички възрасти се оплакват, че бързо се уморяват и че са неспособни да се концентрират върху важна задача.

Децата не се оплакват, те просто забравят у дома тетрадките, а в училище – маратонките и дори раниците си. Често не помнят какво са им поръчали или са ги помолили, а на уроците, които вече са минали, гледат, сякаш за първи път ги виждат.

И това, което повече озадачава родителите е, че с възрастта ситуацията не се променя – децата стават по-големи, забравят да изключат печката, ютията, загубват ключове и телефони.

Разбира се, ако детето постоянно нещо забравя, е добре да се посъветвате със специалист, най-добре с лекар-невролог. Възможно е той да заподозре, че младият пациент има признаци на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Но такава диагноза може да се постави единствено от лекар-специалист само когато проявленията на състоянието значително усложняват живота на детето.

Да се обърнете към специалист има смисъл, ако у детето се наблюдават няколко от следните признаци:

1. Не е способно да се организира;
2. Не е в състояние да задържа вниманието си в процеса на учебните занятия или на игровата дейност, да следва инструкции;
3. Често прави грешки от невнимание;
4. Избягва извършването на задачи, изискващи постоянно умствено усилие;
5. Често губи вещи;
6. Слуша, но сякаш нищо не е чуло;
7. Често се разсейва от външни дразнители;

Прието е да се отличават няколко разновидности на СДВХ:

• Дефицит на вниманието на фона на хиперактивност;
• СДВХ с уклон към хиперактивност – когато дефицитът на вниманието е по-малко изразен, отколкото прекомерната импулсивност;
• СДВХ с акцент на дефицит на вниманието – когато затрудненията с концентрацията не са свързани с хиперактивността;

Какви още могат да бъдат причините?

Далеч невинаги забравянето се обяснява със СДВХ, често за този проблем има и много други доста по-прозаични причини – например, разсеяността е много вероятно да се дължи на психофизическото натоварване на детския организъм.

На съвременните деца много често им се случва да претоварени от различни занятия, които надхвърлят техните възможности – и мозъкът, образно казано, се защитава от „прегряване“.

Още една причина за незапомнянето на информация могат да бъдат детските тревоги и страхове. А най-простата причина за забравянето може да е свързана с елементарната липса на интерес от страна на детето към един или друг предмет.

За съжаление, често за това вина имат родителите, които са свикнали да напомнят на децата си по 10 пъти за нещо – защо да си ангажират ума с това, при положение че мама ще им го напомни.

Как да помогнете на детето?

Дневно разписание – за да помогнете на детето да се научи да се организира, е необходимо да му определите ясно дневно разписание. За тази цел са подходящи различни таймери и прочие дисциплиниращи приспособления.