Амарант
Храни

Ботаническото наименование на амаранта или щир е Amaranhtus представлява едногодишно тревисто растение, достигащо до 3-4 метра на височина, с множество меки цветове, съдържащи семена, и са с бял, червен, розов, кремав до черен цвят, с диаметър от около 1-1.5 мм.

Всяко растение произвежда 40-60 000 семена. Амарантът обича топъл климат и малко вода. За негова родина се счита Централна Америка.

Растението е използвано като храна в продължение на много векове от ацтеките и инките.

Последният император на ацтеките Монтесума получавал годишно под формата на данък от 20 провинции на своята империя общо около 70 хиляди хектолитра семена на амарант.

А древните гърци използвали растението като символ на безсмъртието.

Най-важното, обаче е, че тази особена зърнена култура не съдържа глутен.

Амарантът се приготвя по същия начин, както и тестените изделия например макарони и оризът: приготвя се се в много вода /на 1 чаша щир се слагат 6 чаши вода/, измерва се количеството зърна и се вари в продължение на 15-20 минути, прецежда се и се консумира.

Също така амарантът може да се използва и като сгъстител на сосове, ястия, а дори и за желета. А най-хубавото е, че щирът е много по-хранителен от останалите зърнени култури.

Защо амарантът е полезен за здравето?

Една от основните причини щирът да е определян като една най-добрите зърнени храни е, че е изключително висока хранителна стойност.

Съдържа по-голямо количество минерали като калции, желязо, фосфор и каротеноиди от повечето зеленчуци.

Амарантът е един от най-добрите източници на белтъчини – една купа от него /около 770 грама/ осигурява около 28.1 грама белтъци в сравнение с 26.3 грама в овеса и 13.1 грама в ориза.

Щирът е отличен източник на лизин – важна аминокиселина, която прави белтъчините много по-лесно усвояеми от тези в млякото.

Също така семената на амаранта съдържа и първични протеини албумин и глобулини, които в сравнение с проламините в пшеницата са много по-лесно разтворими и смилаеми.

1 чаша /246 мг./ суров амарант съдържа 15 милиграма желязо, докато белият ориз осигурява само 1.5 грама от този минерал. От 1 чаша щир можем да набавим и 18 грама растителни влакна, а в белият ориз има само 2.4 грама.

От 246 мг. семена от амарант можем да си осигурим 105% от дневната необходима доза манган и сравнително малко въглехидрати.

Щирът съдържа 4 пъти повече калций от пшеницата и повече от човешката кърма, а също е и много добър източник на магнезий, фосфор и калий.

Тази така наречени псевдозърнена култура е добър източник на мазнини около 6-10% от общото съдържание и те са предимно ненаситени.

От 1 чаша семена от амарант може да си набавим 77% от необходимите ни за деня ненаситени мастни киселини и от изключително ценната за правилното храносмилане линолова киселина.

И не на последно място щирът е единствената зърнена култура, която с установено съдържание на витамин С.

Изследванията върху амаранта показват, че неговите семена са само с важни хранителни свойства, но и фитохимични съединения като рутин и никотифлорин и пептиди.

А някои учени смятат, че редовната консумация на тези семена е полезна при лека хипертония и при някои форми на ракови заболявания.

И като заключение амарантът е най-богатата на белтъчини растителна храна и дори конкурира тези от животински произход като например сиренето.

Семената на това растение са отличен източник на енергия и е установено, че могат да предотвратят редица хронични заболявания като диабет, сърдечни заболявания, рак и инсулт.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.50 64

Malchugani.com banner

Предишна публикация
Ябълка

Редактор