През последните десетилетия човечеството се сблъсква със заболявания, които в миналото не са били познати. СПИН, който се предизвиква от вируса на имунодефицита и тежък остър респираторен синдром и инфекция.
В този списък може да се включи и епидемичният остър вял миелит, съобщенията за случаите на който не излизат от страниците на американските ежедневници през последните няколко години.
Що за заболяване е това и какво казват за него учените
Остър вял миелит – първите съобщения за болестта
Кога започва историята на болестта точно не може да се каже. Днес се смята, че първите съобщения за сходни случаи датират от 1987 г.
От тогава те са се регистрирали като количество не повече от 10-12 случаи на година и затова са оставали в сянка.
През 2008 г. умира 5-годишно момче от Ню Хемпшир. Започва да го боли шията, повишава се температурата, развива се слабост в ръцете и краката, и след известно време умира.
На детето открили ентеровирус DV68-EV-D68. Днес изследователите смятат този случай един от първите, регистрирани официално.
През 2012 г. в департамента по здравеопазване на щата Калифорния постъпват 3 съобщения за необяснима остра парализа.
В двата случая били направени тестове за полиомиелит, но вирусът, който го предизвиква не бил установен.
През 2014 г. избухва епидемия на заболяванията, в резултат на която са потвърдени 120 случаи на остър вял миелит. Повечето от пострадалите били в щатите Колорадо и Калифорния.
Болестта се разпространява на принципа на „четната година”. През 2015 г. били регистрирани само 22 случаи, през 2016 г. – 149, през 2017 г. – 35, през 2018 – вече 228.
Очаква се през тази година отново болестта временно да отстъпи, през април са отчетени само 4 случаи, за да се върне отново през 2020 г. с ударна сила.
Причини за болестта – вирус
За 5 години търсене на виновник за остър вял миелит учените стигат до извода, че това е по-скоро ентеровирусът D68. Открит е в гръбначномозъчната течност 6 деца от няколко стотици заболели.
Това потвърждава данните за епидемиите от болестта и честотата, в която се открива вируса – през 2014 г., 2016 г. и 2018 г. През 2016 г. EV-D68 се открива в секретите от дихателните пътища на болни деца, по-често отколкото през 2015 г.
Истината е, че освен ЕV-D68 в гръбначномозъчната течност на разболелите се откривал по-често ентеровирус Е71 и вирус Коксаки А16, който също е ентеровирус.
И също е известно, че повечето случаи на AFM се в месеците август-октомври, а през това време на годината циркулират множество вируси, сред които и ентеровируси.
Ентеровирусите попадат в човешкото тяло през стомашно-чревния тракт, тоест през устата или чрез горните дихателни пътища.
Как се развива болестта
Думата „остър” в названието на болестта е признак на неговата внезапност. Описанията на AFM често започват така: „Една сутрин Джоуи се събуди с частично парализирано лице”.
Думата „вял” е признак на тонус в крайниците – те отслабват, човек постепенно губи контрол над тях – частен случай на остър вял паралич.
Под този термин се разбира цяла група от заболявания, сред които ботулизъм, синдром на Гилен Баре, синдром на Милер-Фишер, невромиалгичен синдром и др.
Болестта е сходна с полиомиелит, но причина за нея не е полиовирус.
При остър вял миелит протича увреждане на гъбесто сиво вещество на гръбначния мозък. Тази негова част е образувана от клетките глия, които изпълват пространството между невроните.
Често AFM започва с проявления сигнализиращи за вирусна инфекция на горните дихателни пътища, сред които повишаване на температурата.
Средно 5 дни след това се развива слабост на ръцете или на краката, заради увреждане на нервната система. В някои случаи в началните етапи става въпрос, например, само за големия пръст на крака или на част от лицето.
Най-често се развива кашлица, хрема или фарингит, в 64% от случаите се наблюдават стомашно-чревни симптоми – повръщане, диария.
В определен момент настъпва подобрение на състоянието като цяло, след което се връща треската с главоболие, ригидност на шията и на гърба и с увреждане на краката.
Възможно ли е излекуване
Определен успех се постига в хода на трансплантацията на нерва след завършване на острата фаза на болестта.
Засега този метод е проверен само на няколко болни, да и потенциално масов изобщо не може да се нарече.
