Заболяването, от което страдат повече от 350 млн. души по света, е възможно да се развива не поради каквито и да било вътрешни процеси, а поради хроничното заразяване на кожата с колонии от бактерии.
Продължителното присъствие на колонии от златист стафилокок на кожата е възможно да бъде причина за развитие на захарен диабет, при настъпването на който чувствителността на организма към инсулина постепенно отслабва, заявяват учени в статия, публикувана в списание mBio.
„Аз мисля, че успяхме да открием начин да се намесим в този процес и да променим курса на развитието на диабета.
Днес ние работим над създаването на ваксина срещу суперантигените на тези микроби и смятаме, че подобни препарати ще могат да предотвратяват развитието на диабет 2-ри тип“ – коментира Патрик Шливерт от университета на щата Айова, САЩ.
Шливерт и неговите колеги са установили, че една от причините за развитие на диабет могат да бъдат не вътрешни процеси в организма, а патогенни бактерии, наблюдавайки няколко зайци, които те заразили със златист стафилокок, причинители на множество тежки болнични епидемии през 50-те години на миналия век.
Когато учените присадили микробите на повърхността на кожата на животните и така им създали условия за сформирането на колонии, те станали свидетели на изключително любопитен ефект – след няколко седмици зайците проявили всички признаци на диабет втори тип.
„Ние установихме, че с покачване на телесното си тегло хората стават все по-привлекателни за стафилококите и по тяхната кожа започват да се появяват все повече колонии на този микроб. „Домакинът“ на тези колонии е постоянно изложен на атака от токсините и суперантигените, които образуват бактериите.“ – продължава Шливерт.
Причина за това било това, че микробите отделяли голямо количество суперантигени – „коктейл“ от токсини и белтъци, които манипулират функцията на невроните, предизвайки чувство за болка и помагат на бактерията да проникне в нова хранителна среда.
Тези вещества, попадайки в кръвта и в мастната тъкан, значително променят тяхната функция и предизвикват хронично възпаление, изменяйки по този начин дейността на клетките, което в крайна сметка понижава тяхната чувствителност към инсулин и води до развитието на захарен диабет.
Откривайки този феномен, Шливърт и неговите колеги проверили какво количество от тези микроби присъстват по кожата на здрави хора и на диабетици. Подозренията на учените се потвърдили – диабетиците действително били покрити с голям брой колонии на стафилококи.
Сега изследователите работят над създаването на ваксина, която да помогне на организма да се справя с хроничното присъствие на стафилококи по кожата.
Освен това авторите на статията в близко време ще проверят как се променя инсулиновата чувствителност на диабетиците, ако тяхната кожата се обработи със специален гел, който мигновено убива бактериите и не им позволява повторно да „колонизират“ кожата в продължение на няколко седмици.
В последно време все по-често се появява информация за известни по-рано свойства на бактериите. Например учени от Медицинския център към Университета Лойола, щата Илинойс, САЩ след серия от експерименти стигнали до заключението, че безопасните щамове на бактериите Clostridium difficile, нормално присъстващи в микрофлората на червата, могат да предотвратят повторно заразяване с патогенни щамове на същия микроорганизъм.
Clostridium difficile в червата на човека изпълняват важна функция по разграждане на белтъците на аминокиселини от храната, постъпваща в храносмилателната система.
