Един от основните аспекти от живота на всеки човек е храната, дори и понякога да не осъзнаваме това. Много болести, както и много лечения се дължат на консумацията или лишаването от определена храна. Храната е повод за срещи, разногласия и осигурява работа на милиарди.

Затова е важно да разберем, в общ план, как организмът ни усвоява приетата храна и какво се случва с нея след като станем от масата.

Какво се разбира под термина храносмилане

Храносмилането е комплекс от реализиращи се процеси в стомашно-чревният тракт, чрез които сложните химични вещества, влизащи в състава на храната, се превръщат в прости съединения, транспортиращи се в съдовете. Процесите, които реализират преноса на вещества във вътрешната среда на организма се означават като всмукване.

Оказва се, че основният орган на храносмилане не е стомахът, а тънкото черво. В него, почти напълно се извършват процесите на смилане на храната и всмукване на хранителните вещества от нея.

Как започва храносмилането

Поглъщаме храна през устата си, следователно първата спирка на храната по дългият път на храносмилането, е именно устната кухина. Ензимът амилаза, съдържащ се в слюнката, осъществява разграждането на нишестето. Зъбите и езикът „обработват“ механично храната, така че тя да може да премине надолу.

 По-нататък, храната преминава през гълтача, като в него се кръстосват пътищата на дихателната и храносмилателната система. По-нататък, храната преминава през хранопровода, който я отвежда към стомаха.

Важна част на хранопровода е долният езофагиален сфинктер (наименованието му идва от латинското име на хранопровода – еsophagus, от старогръцки „oiesin” – да носи и „phagein” – да яде). Долният езофагиалин сфинктер не позволява на течностите и приетата храна да се връщат обратно в хранопровода, т.е. осигурява се еднопосочният ход на храната.

Какви ги върши стомахът

Стомахът е тази част от пътят, където започва същинското смилане на храната. Той започва направо от хранопровода, където се намира кардията.

В стомаха се оформя стомашната каша, като този процес се дължи на отделянето на стомашни киселини. В стомаха започва и смилането на белтъците. Това се случва благодарение на веществото пепсин в стомашния сок, който разкъсва пептидните връзки на белтъците.

Мускулатурата на стомаха разбърква попадналата храна, за да може тя да влезне в контакт със стомашният сок и храносмилането да стане по-бързо. Както вече, може би ви стана ясно, в стомашният сок има някои ензими, сред които и пепсинът, както и неорганични соли и солна киселина, която подпомага действието на тези ензими.

Освен да раздробява храната, стомашният сок има и друга функция. Поради силната си киселинност, тя унищожава патогени, навлизащи с храната.

Чрез стомашната мускулатура храната се транспортира към червата.

Да навлезнем в червата

След стомаха следват тънките черва. Те се поделят на 3 основни части: дванадесетопръстник, празно черво и хълбочно черво.

Когато храната навлезе в стомаха, храносмилателните сокове, продуцирани от панкреаса се освобождават в панкреатичния канал. Той се обединява с общия канал на жлъчката, образувайки т.нар. ампула на Ватер, разположена в първата част от тънките черва.

И ензимите на панкреаса, и жлъчката се вливат в дванадесетопръстника, където се разграждат въглехидратите, мазнините и протеините. Тънкото черво притежава силно нагъната вътрешна повърхност покрита от клетки с власинки, ентероците,, което го превръща в превъзходен абсорбционен орган заради наличието на голямата си всмукваща площ.

Клетките, наречени ентероцити, се считат за основният елемент на храносмилателната и транспортната система в гастро-интестиналния тракт. Те имат свойството непрекъснато да се обновяват.

 В началото на тънкото черво става усвояването на простите захари и мастно разтворимите витамини. В по-нанатъшната част се усвояват несмлените дизахариди, аминокиселините, мастните киселини и глицерола, след които се резорбират водноразтворимите витамини и жлъчните соли.

Така, докато кашата, получена от стомаха се движи през тънкото черво, окончателно се смилат протеини, мазнини и въглехидрати и по-голямата част от хранителните вещества се абсорбират.

Следващата стъпка на хранителната каша е да постъпи в дебелото черво.

Дебелото черво се състои, също като тънкото, от 3 основни части: сляпо черво (където е апиндикса), ободно черво и ректум, или право черво.

Това, което достига до дебелото черво съдържа несмлении съставки, вода, както и част от храносмилателните сокове.Основните съединения, които постъпват към кръвния поток през стените на дебелото черво са вода и разтворените в нея йони. Остава отпадъчния и ненужен материал (изпражненията или фецес), който се изхвърля от тялото. Ние изхвърляме ненужните вещества от себе си чрез дефекацията.

Това се осъществява през крайната част на дечелото черво, като целият път на храната завършва с ануса.

Можем да стигнем до извода, че основните функции на дебелото черво са всмукването на водата и изхвърлянето на изпражненията.

Както можете да се досетите, в дебелото черво се съдържат най-многобройните и различни по вид бактерии в храносмилателния тракт. Благодарение на тези бактерии се разграждат въглехидратите, които преди това не са се смляли и усвоили, както и протеини от храната ни.

Колко време отнема на храната да се обработи

Храносмилателният тракт започва от устната кухина и завършва с ануса. Пътят на храната е дълъг, като в зависимост от възрастта, здравословното състояние, количеството и вида на приетата храна и двигателната активност, времето на пълно храносмилане може да варира. Това се случва в рамките на 18 до 72 часа.